Пет години след подписването на мирния протокол, в Източна Украйна все още има размирици. Сега се полагат усилия за спасяване на мирното споразумение „Минск-2“, но ключовите въпроси остават нерешени, пише „DW“.
Преди пет години Минският протокол – известен още като „Минск-2“, беше подписан на 12 февруари, с цел прекратяване на бойните действия в Източен Донбас в Украйна. 13-те условия на мирното споразумение обаче така и не бяха приложени правилно.
И до ден днешен размириците в района на Донбас продължават. Докато настъплението от подкрепяните от Русия сепаратисти е прекратено, украинските сили продължават да предприемат военни действия. При това, сблъсъците остават до голяма степен незабелязани от международните медии.
Въздържаният оптимизъм на Меркел
„Минск- 2“ последва споразумението „Минск-1“, което беше договорено през септември 2014 г. Преговорите започнаха, след като подкрепяните от Русия сепаратисти започнаха офанзива, която едва не доведе до окупирането на Дебалцев, стратегически важен транспортен център между градовете Донецк и Луганск.
Германският канцлер Ангела Меркел и тогавашният френски президент Франсоа Оланд, се отправиха до Киев и Москва за спешни разговори, а впоследствие и до Минск, столицата на Беларус. Именно там, след 16 часа преговори, двамата лидери оформиха Минския мирен план, заедно с тогавашния президент на Украйна Петро Порошенко и руския му колега Володимир Путин. Малко след това Меркел изрази сдържан оптимизъм, като заяви, че има „лъч надежда“.
В трите дни между ратификацията и изпълнението на договора обаче, подкрепяните от Русия сепаратисти атакуваха Дебалцев.
Докато Русия отбеляза „Минск-2“ като дипломатическа победа, украинците бяха по-скептични и не бяха сигурни дали споразумението ще подобри обстановката занапред. Те се опасяваха, че сделката ще предостави на сепаратистите значителна автономия и ще им позволи да задълбочат връзките си с Русия. Опасението е, че подобна стъпка би лишила Киев от всякакво политическо влияние в Донбас.
Тогавашният президент на Украйна – Порошенко не беше склонен да предприеме никакви отстъпки в политическо отношение, преди да се прекрати огънят. Последствията бяха, че примирието „Минск-2“ така и не е беше изпълнено изцяло, но наследникът на Порошенко, Володимир Зеленски, сега е предприел решителни стъпки относно прилагането му.
Киев се съгласява с „Формулата Щайнмайер“
През 2019 г. беше постигнат напредък на няколко фронта. Постепенно бяха изтеглени войски от три места в Източна Украйна. Бяха извършени и две размени на затворници: едната през септември в Русия, а другата през декември с така наречените Донецка народна република и Луганска народна република, като нито една от тях не е международно призната.
Междувременно Киев се съгласи с политическите искания на Русия и “Формулата на Щайнмайер“ от 2015 г., наречена по името на тогавашния външен министър на Германия Франк-Валтер Щайнмайер. Формулата на Щайнмайер предполага постепенни стъпки, при които регионите на Донецк и Луганск да могат постепенно да придобият специален статут.
Ключов остава въпросът как да се провеждат местни избори в тези контролирани от сепаратистите региони. Междувременно съгласието на Киев относно тази стъпка предизвика улични протести в цялата страна, като някои определиха този ход като капитулация.
В началото на декември 2019 г. лидерите на Украйна, Русия, Германия и Франция се събраха в Париж, за да възродят мирния процес по споразумението „Минск- 2“.
Страните потвърдиха участието си в споразумението, като наред с това бяха поставени нови цели и крайни срокове, включително и искането да се прекрати огънят и да се извърши размяна на затворници до края на 2019 г.
Размириците в региона обаче продължават и до днес, като не е ясно дали някога ще бъде постигнато окончателно мирно споразумение.
„Минск-3“? Едва ли.
Ново споразумение „Минск-3“ не изглежда вероятно. Русия не се интересува от новите искания на Киев, каквото е желанието му да си върне контрола над 400-километровата си източна граница с Русия.
Президентът на Украйна Владимир Зеленски заяви, че едва тогава би се съгласил да се проведат местни избори в контролираните от сепаратистите региони, които най-вероятно те ще бъдат през есента на 2020 г. В разговор с украинската агенция Interfax във вторник обаче украинският лидер изрази надежда, че Русия е готова премисли исканията на Киев.
Докато „Минск-2“ не бъде приложено, ЕС ще продължи със санкциите си срещу Русия – ход, който много западни държави подкрепят. На този етап не е ясно дали режимът на санкции ще бъде изменен, ако бъдат направени промени в мирното споразумение.
Превод: Глория Йорданова
Русия не е страна по споразумението, а само гарант по него както и Франция и Германия. Така, че в общи линии нищо не е разбрал авторът на статията. Заблуждавате хората!