Украинските студенти свикват с прекъсванията, пише „BBC“. Извън Киево-Могилянската академия, университет тук в столицата на страната, група студенти-доброволци помагат на нови кандидати да се запишат. Анна обяснява, че някои от настоящите студенти никога не са посещавали час тук лично.
„Те бяха приети по време на COVID пандемията, а след това се случи пълномащабното нахлуване на Русия, така че никога не са били наистина в клас на място. Това е малко тъжно.“
Но тя и нейните колеги доброволци обясняват, че сега нещата са различни, като студентите се връщат на присъствени лекции тази година въпреки продължаващата война. Това означава, че родителите имат още повече въпроси от обикновено. Анна резюмира:
„Доста често питат дали имаме достатъчно места в приютите, ако (децата им) дойдат да учат тук.“
А това също означава още по-голям натиск върху студентите, които решават дали и къде да отидат в университет.
Според правилата на правителството по време на война никой мъж на възраст между 18 и 60 години не може да напуска Украйна без специално разрешение от властите. Това означава, че студентите мъже, които решат да учат в Украйна, не могат да пътуват в чужбина, докато войната не свърши. И докато в момента студентите са освободени от набор в армията, тези правила могат да се променят, ако Украйна внезапно се нуждае от повече мъже. Това също така означава, че студентите от мъжки пол, които искат да учат в чужбина, трябва да заминат, преди да навършат 18 години: от решаващо значение е, че те не могат да се върнат у дома, за да посещават лекциите, без да рискуват да останат в собствените си граници.
Войната на Русия отваря разделението между половете в украинското общество. Лиза бяга на запад, когато Русия започва нападение срещу Украйна миналата година, и в крайна сметка се установява в Германия. Сега тя планира да учи природни науки в южния град Констанц там, на границата с Швейцария, след като е преминала задължителен курс по немски език. 17-годишното момиче се завръща за кратко у дома в Киев, за да се подготви за университета.
„Разчитам на възможността да купя нещо в Германия, защото те имат повече отворени магазини – много магазини, които харесвах в Киев, затвориха“, споделя тя, но признава:
„Там е по-скъпо. Така че ще спестявам в Киев, преди да отида!“
Лиза коментира, че от нейните 32 съученици в училище в Украйна, половината са избрали да учат в чужбина – и момчета, и момичета. Тя казва, че студентите от нейната година са приели правилата. И обяснява:
„Това дори не се обсъжда. Момчетата не обвиняват никого, те разбират, че това са правилата и те трябва да се спазват. Но те също се опитват да напуснат – те са само на 16, 17, 18 години.“
17-годишният Миша не можа да реши къде да кандидатства тази година. Ето какво споделя момчето:
„Имате много повече възможности на други места в Европа. Имате много повече нощен живот. За 17-годишно момче като мен искам да има някои луди неща – знам, че в Киев единственото нещо, което мога да правя след полунощ, е да си стоя вкъщи заради вечерния час .“
Но в крайна сметка той е осъзнал, че не може да напусне семейството и приятелите си. И обяснява защо:
„Родителите ми ме притискаха толкова много да отида някъде, защото може да ме вземат в армията, може да ме убият от ракета. Но мен не ме е страх. Може би грешката е моя, но не ме интересува, така искам да живея.“
Миша споделя и желанието си да остане в Украйна, за да се съсредоточи върху плановете си за бъдещето и да помогне за възстановяването на страната. Той прави електронна музика под името „shlepok“, което означава „шамар“ на украински, и иска да продължи да увеличава присъствието си тук, в Киев.
„Голям съм оптимист за Украйна“, твърди той.
„С хора като мен и моите приятели… Мисля, че можем да направим Украйна велика.“
Той не е сам. Стефан също е 17-годишен студент, който живее тук, в Киев. За разлика от Миша, той кандидатства и е приет в университет в Полша. Но вместо да напусне страната си, той решава да учи дистанционно от Украйна и се е записал за допълнителни курсове в университети у дома.
„Родителите ми искаха да отида в Полша. Но аз избрах да остана в Украйна.“
Стефан не просто учи – той работи като творчески директор на маркетингова агенция, наречена Hooligan Bureau. Той ни развежда из 24-ия етаж на сграда близо до Киевския политехнически институт, където правят офис за клиенти. Момчето смята, че няма време за губене, за да развива страната си. И е категоричен:
„Войната скоро ще свърши и ще трябва да възстановим Украйна. Всичко зависи от всеки един украинец. Ние сме силна нация и можем да направим всичко възможно.“
Преди войната Стефан казва, че пътуването е било важно за него – бил е в Европа, в САЩ, дори в някои части на Азия. Споделя, че засега е щастлив в Украйна. След като войната приключи обаче, той има планове да пътува отново.
„Бих искал да посетя всички страни, които най-много помогнаха на Украйна. Искам да създам проект „Благодаря за страните“ с нации, които са подкрепили Украйна, като Обединеното кралство и много страни в ЕС.“
Това обаче ще е е второто му пътуване и се пошегува:
„Искам да отида в Русия и да ударя всички в лицето!“
