Според повечето социологически проучвания след датата на гласуване 4 април ще е налице „шарен” парламент, съставен от хетерогенни политически субекти. Няма да се фокусирам върху конкретното разпределение – кой трети, кой четвърти и т.н.
По данни на социологическите агенции в следващия парламент могат да присъстват осем политически субекта. Четири от политическите субекта са коалиции, които са съставени от повече от една политически партии, т.е необходимостта от консенсус ще бъде осезаема.
Бъдещият хетерогенен състав отразява състоянието на обществото ни – то е фрагментирано. В следващия парламент формиращите се мнозинства ще са мнозинства в ограниченият смисъл на думата, защото ще са съставени от множество малцинства, много по-голямо множество от предходното 44-то Народно събрание.
45-тото Народно събрание ще вдигне летвата откъм необходимостта за постигане на консенсус. Нашият модел на демокрация в последните Народни събрания е консенсусен, които разпръска властта, а не е концентрира в мнозинството на еднопартийният кабинет. Една от най-големите заплахи пред демокрацията, за която са изписани хиляди страници – тиранията на мнозинството е умалена като заплаха. Когато конкретни малцинства подсигурят подкрепа за определени политики, които не са техен приоритет, те могат да договарят бъдеща подкрепа за техните приоритети на компенсаторна основа.
Нарисуваната картина дотук е прекалено оптимистична, не вярвам конфликтът в политиката да бъде толкова реципрочен – колкото за нас, толкова и за вас.
Посланията в предизборната кампания рисуват друга картина, най-често чуваните моменти са, че никой няма да дебатира за други приоритети освен за неговите, налице е и покана на всеки към почти всеки за подкрепа на УНИВЕРСАЛНО предложената рецепта от него в предизборната кампания. Казано с други думи това, което е важно за мен е най-важно, а важното за другият няма значение – заповядайте да подкрепите това, което е важно за мен!
Налице е и силна персонализация на политическият конфликт, често атаките стрелят към персоналния образ на определен кандидат, което цели делигитимиране и отхвърляне на неговата теза. Тоест в кампанията партиите залагат на символния елемент, за което свидетелства включването в листите на различни фигури от непартийните пространства на артисти, манекенки, футболисти и др., чийто образи ще придадат малко по-различен „цвят” от партийния на кандидатските листи.
От една страна това включваме изглежда е желанието за отваряне на партиите към гражданското общество, но е резултат от липсата „резервна скамейка”, почти всички политически партии не инвестираха в изграждането на елит. Партиите залагат и на сблъсък между символни образи, вместо на диалог помежду си в кампанията – това също дава израз тезата, че партиите като стожери на демокрацията са абдикирали от една от функциите си рекрутиране на елит.
От една страна вероятно ще имаме крайно хетерогенен парламент, които ще изисква консенсус, а от друга страна е кампанията, в която отсъства смисленият и рационален разговор, който да изразява идеи не в разбирането за самодостатъчност, а в разбирането за сътрудничество и диалог в името на тези идеи!
Все пак не мисля, че е невъзможно политическите участници да предоставят позитивни аргументи на гражданите в кампанията, като демонстрират как могат да си сътрудничат в името на конкретна цел. Това ще спомогне за по-информиран избор от страна на гражданите. И, че е ясно кой с кого, няма да доминира механизмът на изключването – кой с кого не може. Консенсусна демокрацията изисква включване, а не изключване.
Мисълта на Аристотел: „Не е достатъчно да се спечели войната. По-важно е да се организира мирът.“ е с особена валидност на сегашната политическа ситуация у нас. Който и да е победителят /или мандатоносителят/ ще трябва да включва – упражнение в противовес на риториката в предизборната кампания.
Източник: Станислав Тодоров
