Текстът е препечатан от „Свободна Европа“. Свободна Европа е службата за България на Radio Free Europe/Radio Liberty (RFE/RL). От 1950 г. до 2004 г. излъчва предавания на български език. От началото на 2019 г. Свободна Европа е възстановена като дигитална платформа за предоставяне на мултимедийно съдържание на български език.
Нели Делчева е завършила магистратура „Медии, комуникация, култура“ в СУ „Св. Климент Охридски“, Европейския университет Виадрина във Франкфурт на Одер и университета „София Антиполис“ в Ница.
Есента на 2020 г. беше топла. Времето в планината също се оказа благоприятно. Там, на 1440 метра надморска височина, сутрин има мъгли. По обяд небето понякога става съвсем ясно. Въпреки хладното време на паркинга има два автомобила с чужда и един с българска регистрация. Семейство с малко дете пуска хвърчило.
Чинията с червената си петолъчка все още е там. Според една градска легенда червената звезда в най-високата част на паметника на Бузлуджа с официално име от миналото „Дом на БКП“ е трябвало при ясно време да се вижда до р. Дунав на север и до Бяло море на юг.
„Ако попитате архитекта, той вероятно ще Ви каже, че е било така. Но не мисля, че е имало как да се случи“, казва арх. Дора Иванова. Тя е на 30 г., завършила е архитектура в Берлин и е твърдо решена да запази това, което е останало от най-големия идеологически монумент на Балканите.
Не, тя не иска да бъде реставриран. Това, заради което влиза в паметника през лятото на 2020 г. заедно с екип от 18 души от различни страни, се нарича консервация. Целта е останалите в монумента мозайки да бъдат запазени.
Чинията е собственост на държавата. Тя не я поддържа и не финансира нито една от дейностите, които завършиха официално преди дни. Парите идват от американската фондация Getty.
„Първо консолидирахме самите стени, защото се ронеха, а върху тях има ценна рисунка“, обяснява Дора, докато разговаряме в Чинията. Върху дрехите си носи бял предпазен костюм и жълта каска. Има и маска, тъй като във въздуха се разпрашава стъклена вата от изолацията на покрива. С колегите ѝ току-що са се върнали от обяд в близко заведение и бързат да продължат работата, тъй като денят става все по-къс.
Усещането в паметника е като в пещера заради водата, която постоянно капе от покрива. С внимателни жестове Дора показва едно от местата, върху което са работили. „След това бордирахме ръбовете на самите мозайки, за да се стабилизират. Освен това използваме тази система, която е специално създадена за Бузлуджа и за нуждите на сградата. Всъщност подпира като стотици ръце мозайката, за да не падне. Защото тя [мозайката] е подкожушена на много места и има реална опасност големи парчета да се съборят и да паднат, което означава, че ще бъде напълно загубена“.
Дора подчертава, че всичко това са временни решения, които са обратими, т.е. нямат намеса в творбите. Нарича се стабилизиране на актуалното състояние, за да може да се запази до момента, в който има цялостна концепция за сградата.
„Ако не се прави нищо, в следващите две години цялата мозайка щеше да бъде на земята и да бъде загубена, затова трябваше да действаме бързо. Другият проблем е, че самата сграда, която е под формата на чиния, е пълна с вода. Тази вода през следващите няколко години ще започне да разяжда и самата структура, затова трябва да се действа бързо и с нея, и да се покрие цялата сграда“, казва Дора.
С усмивка тя споделя, че са много щастливи, че са успели да спазят плана и дори да свършат повече от планираното. С подлепянето на нестабилните тесери (отделните елементи на мозайката) и довъшрването на навеса над мозайките приключват дейностите си, преди да дойде зимата.
Какво ни казват тези мозайки?
„Това, според мен, е един от много високите образци на такъв тип визуализация на идеология“, казва изкуствоведката Ивана Мурджева пред Свободна Европа. Ивана е и действащ адвокат, така че разговаряме в кантората ѝ в центъра на София. В този ден тя няма срещи и има време да говори за изкуство. Споделя, че докато е разглеждала снимките от настоящото състояние на мозайките, първоначално е изпитала притеснение, че не може да открие препратки към познати стилове в изкуството. Когато ги вижда в първоначалния им вид обаче за нея става ясно, че те отговарят на всички базови определения за тоталитарно изкуство.
Според Мурджева тези образи изцяло обслужват тоталитарните идеологии, чиято цел обикновено е да постигнат цялостна промяна у човека. „Те преформулират човека – идеята за това каква е житейската му роля, какво трябва да прави той, как да го направи, какъв трябва да бъде“, казва изкуствоведката. Друго специфично за тях е, че не са насочени към бъдещето, а са ретроспективни. Повечето сцени са свързани с отминали събития за героично поведение, благодарение на което сега живеем в един много по-добър свят. „Общо взето това е скритото послание“, допълва Мурджева.
Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.
