За първи път нивото на глобално затопляне е надхвърлило 1,5 градуса по Целзий за цяла година, показват данни на Службата на Европейския съюз за изменение на климата „Коперник“, цитирана от “BBC”.
През 2015 г. световните лидери обещаха да се опитат да ограничат дългосрочното покачване на температурата до прага от 1,5 градуса, което се смята за решаващо, за да се избегнат най-пагубните последици. Това първо едногодишно отклонение не нарушава знаковото „Парижко споразумение“, но доближава света към тази неблагоприятна перспектива в дългосрочен план.
Според учените все още има шанс незабавните действия, насочени към намаляване на въглеродните емисии, да помогнат за забавяне на глобалното затопляне. Ограничаването на дългосрочното затопляне до прага от 1,5 градуса над „прединдустриалните“ нива (преди хората да започнат да експлоатират толкова големи количества изкопаеми горива) се превърна в ключов символ на международните усилия за справяне с изменението на климата. През 2018 г. в исторически доклад на ООН беше изтъкнато, че рисковете, свързани с изменението на климата, като интензивни горещини, повишаване на морското равнище и загуба на обширни територии и екземпляри от дивата природа са много по-големи при затопляне от порядъка на 2 градуса по Целзий, отколкото при 1,5 градуса.
Температурите обаче продължават да се повишават с обезпокоителни темпове, сочат данните от Службата на ЕС за изменение на климата „Коперник“ за изминалата година. Те показват, че за периода от февруари 2023 г. до януари 2024 г. затоплянето е достигнало 1,52 градуса по Целзий. Това отклонение, продължило цяла година, не е особено изненадващо.
Данните сочат, че януари е бил осмият рекордно топъл месец подред. Научната организация „Berkeley Earth“, твърди, че календарната 2023 г. е надхвърлила прединдустриалните нива с над от 1,5 градуса. Други научни организации, като например НАСА, също определят последните 12 месеца като малко по-топли от обичайното. Малките разлики в измерените нива на затопляне се дължат главно на начина, по който се оценяват глобалните температури за края на XIX в., когато измерванията не са били толкова обстойни. Въпреки това, всички основни набори от данни са единодушни по отношение на траекторията на затопляне напоследък, както и по отношение на факта, че светът се намира в най-топлия си период от началото на съвременните записи на данни.
Можем ли все пак да ограничим глобалното затопляне?
При сегашния темп на отделяне на вредни емисии целта на Парижкото споразумение за ограничаване на затоплянето до 1,5 градуса като дългосрочна средна стойност, а не като годишна, може да бъде надхвърлена през следващото десетилетие. Това би било изключително знаково явление, но според учените то все пак няма да отбележи крайната точка на климатичната криза.
„Това не е праг, отвъд който климатичните промени ще излязат извън контрол“, твърди професор Майлс Алън от Оксфордския университет, който е водещ автор на забележителния доклад на ООН за климата, публикуван през 2018 г.
Според експерта трябва да се има предвид също, че въздействията от изменението на климата ще продължат да се ускоряват – нещо, което беше усетено осезаемо под формата на екстремни горещини, суши, горски пожари и наводнения, които бяха регистрирани в много части на света през последните 12 месеца.
Светът е постигнал известен напредък, като в много части на света понастоящем процъфтяват екологичните технологии, като възобновяемите енергийни източници и електрическите превозни средства. Това означава, че някои от най-лошите сценарии за глобално затопляне през този век, които се смятаха за възможни преди десетилетие, сега се считат за много по-малко вероятни въз основа на настоящите политики и ангажименти в областта на климата. Може би най-обнадеждаващото от всичко е, че все още се смята, че светът ще спре да се затопля, след като се достигнат нулеви нетни въглеродни емисии. Ефективното намаляване наполовина на емисиите през това десетилетие се счита за особено важна стъпка.
