Решението на Народното събрание да забрани на министъра на енергетиката да разпредели дивидент от 425 млн. лева от Българския енергиен холдинг /БЕХ/ беше последвано от оспорване пред Конституционния съд /КС/ от страна на Министерския съвет. Оспорването подчертава дълбоките различия във вижданията за управлението на държавните предприятия и баланса между властите в страната.
На 29 март с гласовете на ГЕРБ, ДПС, „Възраждане“ и ИТН Народното събрание прие предложение, възпиращо разпределението на значителен дивидент от печалбата на БЕХ. Това решение е представено като мярка за защита на финансовата стабилност и развитието на енергийния сектор в България.
Министерският съвет обаче вижда в този акт противоречие с основополагащи принципи на българската конституционна рамка, включително разделението на властите и правата на държавата като собственик на капитала на публични предприятия. Съветът аргументира, че решението подкопава легитимните правомощия на изпълнителната власт и поставя под въпрос основите на публично-финансовата система.
Този случай излиза извън рамките на юридически дискурс, преливайки в широк политически и икономически контекст. Забраната за разпределение на дивидента от БЕХ е израз на опасенията относно дългосрочната устойчивост и развитие на енергийния сектор в България, както и на натиска за прозрачност и отговорно управление на държавните ресурси.
Министерският съвет подчертава нуждата от гъвкавост и автономия в управлението на държавните предприятия, за да се справи с бюджетни предизвикателства и да изпълнява стратегически цели за развитие.
Очаква се решението на Конституционния съд по този казус да има дълготрайно влияние върху правната и политическата среда в България. То не само ще определи възможностите за управление на държавните предприятия, но и ще изясни границите на законодателната и изпълнителната власт в контекста на икономическото регулиране.
Конституционният съд стои пред сложна задача – да балансира между нуждата от законодателен надзор и правото на изпълнителната власт да управлява ефективно държавните активи. Решението, което предстои, едва ли ще остави непроменена динамиката между различните власти в България, както и възприятията за устойчивото и отговорно управление на националните ресурси.
