На 19 януари 2024 г. в знаково за българската правна система събитие Конституционният съд /КС/ на Република България допусна за разглеждане по същество искането на 68 народни представители. Този ход подчертава сериозните опасения, изразени от части на българския парламент, относно конституционността на процеса на избор на нови членове на КС, осъществен от 49-то Народно събрание.
Спорът засяга решенията за назначаването на Десислава Атанасова и Борислав Белазелков като конституционни съдии, които официално встъпиха в длъжност на 26 януари. Предшестващи този избор, се образува дело по искане на депутатите от партиите „Възраждане“, „Има такъв народ“ и „БСП за България“, което насочва вниманието към въпросите за легитимността и прозрачността на процедурата за избор на съдии.
Делото е възложено на съдия Константин Пенчев, бивш национален омбудсман, чийто опит и познания се очаква да допринесат значително за обективното и задълбочено разглеждане на случая. Пенчев е известен със своята принципна позиция и ангажираност към защитата на гражданските права и свободи, което предвещава сериозен и внимателен подход към анализа на представените доказателства и аргументи.
Това дело поставя на преден план редица важни въпроси, свързани не само с конкретния избор на конституционни съдии, но и със самата същност на конституционния процес в България. Очакванията са, че решението на КС ще има значимо въздействие върху бъдещите процедури за назначаване и ще допринесе за повишаването на доверието в съдебната система и укрепването на върховенството на закона.
Значението на предстоящото решение не може да бъде подценено, тъй като то ще отрази директно на принципите на правовата държава и на защитата на конституционния ред в България. В този контекст, общественото и медийното внимание към делото е гаранция за прозрачност и отчетност на конституционния съд, както и за ангажираността на българската демокрация към спазването на своите основополагащи норми и ценности.