Божанов: КС се самопровъзгласява за последна инстанция по политическа целесъобразност

„Изречението „Науката, образованието и културата са национални ценности“ е обявено за противоконституционно. Защото: „Конституционният съд [..] поддържа, в контекста на изложеното, че като не свързва ангажимента на държавата, по смисъла на оспорената промяна в чл. 23, с „националната“ култура, тази промяна не просто изменя установения в Основния закон модел на изграждане на национална културна идентичност – основа на националната идентичност, но и като не дефинира културата именно като „национална“, оспорената промяна в чл. 23 премества акцента от дух на общност, т.е. от оня отличителен начин на съществуване, с който се идентифицираме като нация и който другите разпознават, към общности, въплъщение на други отличителни ценности, традиции и вярвания, с които нацията не се идентифицира, с което нарушава базисна конституционна ценност – единството на нацията, което е елемент на фундамента на държавата, такава, каквато е изградена с Конституцията от 1991 г.“.

Това коментира във Facebook профила си депутатът от „Продължаваме Промяната – Демократична България“ /ПП-ДБ/ Божидар Божанов във връзка с последното решение на Конституционния съд /КС/. Той продължава по следния начин:

„Значи, като запишем, че културата е национален приоритет, а не „националната култура“, ще сринем единството на нацията.

Вместо да отменя важността на науката, образованието и културата, можеше КС да влезе в ролята си на тълкувател, и да каже, че щом е национален приоритет, значи става дума за национална култура и така да си реши вътрешните съмнения.

Но извън конкретния въпрос, тук има по-голям проблем. Че Конституционният съд се самопровъзгласява за последна инстанция по политическа целесъобразност, което не е в неговите правомощия.

Правомощията на Конституционния съд по отмяна на изменения на Конституцията, ако изобщо ги има /защото това не следва от текстовете в Конституцията/ могат да бъдат само по процедурата на приемане и по правото на обикновено Народно събрание да изменя дадени норми, изключени в чл.158.

С решение 3 от 2003 г., и неговото циментиране с настоящото решение, както и с отмяната на текстове поради твърдяна политическа нецелесъобразност, Конституционният съд си присвоява правомощия, които няма. Той се поставя над волята на т.нар. производна учредителна власт, каквото е Народното събрание със 160/180 гласа. И тъй като няма пред кого да бъде оспорена законосъобразността на решенията на Конституционния съд, той става самодостатъчен.

След като явно Конституционният съд е влязъл на терена на политическата целесъобразност, най-малкото, което може да се направи, е съдиите да влизат в открит дебат със законодателя, чиито норми са оспорени, преди да се произнесе. КС е негативен законодател, а не съд, и като такъв следва да участва в законодателен дебат преди да „спуска“ решения.

В последните години настъпихме всички мини, заложени волно или неволно в Конституцията. И всички са свързани с липса на достатъчно взаимен контрол между институциите.

В ключови части от техните правомощия, безконтролни се оказаха главният прокурор, президентското служебно правителство и Конституционният съд. От тези три проблема, решихме само втория, но основен фактор за политическата нестабилност остава първият, закрепен от третия.

Демократичните общества учат уроци и влагат наученото в споделените си идеи и правни норми. Но тези неща отнемат време и много съпротива.“

Българската история с Румен Петков: Тайните зад обира в Арабаконашкия проход и последствията за Васил Левски