Комисията по конституционни въпроси в парламента прие на второ четене текста за кръга от лица, които могат да бъдат избирани и назначавани за служебен министър-председател от президента. Това се случи по време на днешното извънредно заседание, без редакции и въпреки критиките, предават от пресцентъра на Висшия адвокатски съвет.
Предложението, което не претърпя промяна и беше гласувано с 6 гласа „за“, 3 „против“ и нито един „въздържал се“, гласи:
„Служебните премиери ще се избират измежду председателя на Народното събрание, председателя на Върховния касационен съд, управителя или подуправител на Българската народна банка, председателя или заместник-председател на Сметната палата и омбудсмана или негов заместник. Ограничения в правомощията на служебното правителство могат да бъдат предвидени в закон.“
От Висшия адвокатски съвет изтъкват, че Комисията не е взела предвид становището на Върховния касационен съд /ВКС/, с което върховните съдии настояваха председателят на ВКС да не бъде сред лицата, които да заемат поста на служебен премиер.
„Посочихме, че използваме гръцкия модел – в Гърция председателят на ВКС също е в списъка от лица, които могат да бъдат номинирани за служебен премиер. Така че това по-скоро засилва обстоятелството, че служебният кабинет не трябва да бъде партийно обвързан, той не се е явявал на избори и няма политически мандат от обществото“, каза за „БНТ“ Надежда Йорданова от групата на „Продължаваме Промяната – Демократична България“/ПП-ДБ/.
„Надяваме се между другото да няма служебно правителство. Най-важното според мен, което постигнахме днес, е редакцията на принципа за непрекъсваемост на действието на законодателната власт в България. Получавайки непрекъсваемост на законодателната власт, ние получаваме контрол върху служебното правителство“, заяви председателят на комисията Радослав Чолаков.
Според правосъдния министър минималният срок, в който тази административна процедура по изготвянето на законопроекта и неговото обществено консултиране може да приключи някъде през март 2024 година. Поне според Министерството на правосъдието 6 месеца са един разумен срок, в който целия процес може да приключи.
Настоящият състав на Висш съдебен съвет /ВСС/ ще продължи да действа поне още 9 месеца след приемането на промените в Конституцията. Ограничение във функциите му ще е единствено да не може да назначава председатели на върховните съдилища и главен прокурор. Предложението е внесено от депутати от ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС.
Серия критики към предлаганите промени направи изтъкнатият конституционалист проф. Пенчо Пенев. От това дали някои предлагани текстове са изобщо в полето на Конституцията, до такива, които се опитват да прикрият нежеланието на Народното събрание да се откаже да номинира кандидатите и специално тези за ВСС.
„Сега се слага точката с прокурори и следователи и идеята е действащи съдии да влязат в извънсъдебната квота във Висшия прокурорски съвет. Моля ви, не правете това, ама много ви моля. Това е най-прекият път да скараме двете гилдии, които и без това не са в блестящи отношения“, призова депутатите проф. Пенев.
На 19 декември ще се проведе второ гласуване в пленарната зала, а преди Коледа и финалното им трето четене.
