Бракониерство и липса на контрол по българското Черноморие: Защо консумираме замърсени миди?

Мидите, любима лятна храна, предлагана по нашето Черноморие, крие сериозни рискове за здравето на хората. Зачестилите случаи на намерени отпадъци в мидите подчертава сериозен проблем с качеството и безопасността на този продукт. Основните причини за този проблем са бракониерството, липса на контрол и замърсяването на морето.

Журналистът Диана Фъртунова сподели в социалните мрежи своята необичайна находка в закупени от нея миди. В една от тях открила стиропор. Тя пише:

„Това не са зъбите на мидата. Признавам си, стреснах се в първия момент, като я отворих. Леле – викам си – мутант! Оказа се стиропор.“

1 от 2

Фъртунова апелира към хората да не изхвърлят отпадъци в морето, тъй като те се връщат на трапезата ни. От Искра.бг се свързахме с нея по повод поста й. При разговора ни тя изрази надежда за по-строг контрол на пазара:

„Закупих мидите от пазар „Краснодар“ в Бургас. Мидите бяха много добре почистени, нямаха водорасли. След като ги сварих, те се отвориха и като почнах да вадя ядките за салата, тогава видях този стиропор. Надявам се да има по-строг контрол на пазара.“

По непотвърдена информация недобросъвестни търговци купуват по-евтино черупчестия деликатес, уловен с неясен произход и без сертификати. Николай Георгиев, собственик на мидена ферма в Несебър, обяснява как бракониерството влияе на качеството на мидите:

„Контролът по отношение на продажбата по всички видове храни при човешка консумация се осъществява в Областната дирекция по безопасност на храните /ОДБХ/-Бургас. Ако има стиропор в мидата, това е бракониерска мида, вадена от места, където не са регламентирани или чрез тралене. Напълно невъзможно е от мидена ферма да попадне стиропор, защото всички колектори са направени от специална материя.“

По думите му Българската агенция по безопасност на храните /БАБХ/ и Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/ са институциите, които трябва да осъществят нужния контрол, но в същото време граждани и експерти изразяват недоволство от тяхната работа. Георгиев подчертава, че ИАРА контролира хабитатите, определени за отглеждане на култивирана мида и следи за бракониерството:

„ИАРА е тази институция, която контролира и може да ограничи или да спре бракониерската мида. Всички, придобили мида по начин, по които не е за култивиране, подлежат на контрол по отношение на последващата продажба. Когато излезе бракониерът от канала, той е длъжен тази мида да я прекара през пречиствателен център, за да може да гарантира изчистването на мидата, тъй като тя не е от Зона А. ИАРА е тази институция, която контролира и може да ограничи или да спре бракониерската мида. Има два вида бракониерска мида. Първата се извършва от хора, които нямат никаква регистрация в ИАРА, влизат самоволно с лодки, водолазни костюми и вадят мида, което е абсолютно недопустимо. А другите, които имат регистрация в ИАРА, те имат право да изваждат мида, но като се изкара, нямат право да я продават на пазара, трябва да я занесат в пречиствателен център. Но това не се прави и точно заради това мидата, която е на пазара, е с всякакъв вид проблеми – замърсявания, еширихия коли и салмонела, защото тя не е от контролираните райони. Това, което се продава на пазара вече е под контрола на БАБХ.“

За да бъдат безопасни за консумация, мидите трябва да преминат през пречиствателни процедури, които често се пренебрегват. Георгиев обяснява процедурата:

„Мидата след ситото отива в пречиствателен център, който в рамките на 24 часа трябва да проведе процедура по изчистването й от механични примеси, ешерихия коли и салмонела. Като минат тези 24 часа се прави проба, за да се установи, че тази мида е годна за човешка консумация, след което мидата излиза от пречиствателния център с етикет и регистрационен документ, който е по Регламент 853 от 2004 година. Чак тогава тази мида може да отиде за продажба в търговската мрежа.“

„Мидата след пречиствателния център не излиза с документ от водолаза, който я е донесъл, а с документ на пречиствателния център, тъй като чрез него се удостоверява по Регламент 853, че е проведена процедурата по пречистването“, уточни Георгиев.

Огромен проблем е и замърсяването на морето с отпадъци, включително стиропор, което води до тяхното попадане в мидите.

В редакцията на Искра.бг продължаваме да получаваме сигнали от загрижени граждани относно недостатъчния контрол, упражняван от ИАРА и ОДБХ-Бургас. Според тези сигнали липсата му води до сериозни проблеми – бракониерски набези и неефективно пречистване на мидите.

Гражданите изразяват своето недоволство от факта, че компетентните органи не предприемат достатъчно мерки за справяне с тези проблеми. Те настояват за по-сериозни проверки и санкции, които да предотвратят незаконния риболов и да осигурят безопасността на хранителните продукти. По думите им обаче проблемът не е само в ръководството на ИАРА, но и в Министерството на земеделието и храните /МЗХ/. Според тях сегашният министър Георги Тахов и ресорният му заместник не изпълняват задълженията си достатъчно добре и резултатите от това са видими.

Хората подчертаха, че МЗХ и подчинените му институции, в частност ИАРА и БАБХ, трябва да работят в полза на природата и обществото, като изразиха опасения, че сегашната ситуация води до ощетяване на икономиката на държавата, както и обслужване интересите на определени бизнесмени и сдружения. Те посочиха:

„Недопустимо е икономиката и природата да бъдат ощетявани в полза на частни интереси. Отговорните институции трябва да изпълняват задълженията си и да гарантират, че риболовната индустрия и пречистването на мидите се осъществяват под строг контрол, за да се предпазят както природата, така и здравето ни. Бракониерството, липсата на достатъчен контрол и замърсяването на морето са основните причини за тези проблеми. Нужни са по-строги регулации и по-голяма отговорност от страна на институциите и на търговците, за да се гарантира безопасността на продуктите.“

От Искра.бг апелираме отговорните институции да предприемат спешни и адекватни мерки за разрешаване на проблемите.

Разкриха порочна практика за продажба на бракониерска черна мида