Предстои ли краят на Корейската война? Някои хора биха отговорили: „Това не се ли е случило това още през 1953 г.?“ Други може би знаят, че военните действия са прекратени след сключването на примирие през 1953 г. , но никога не е имало официален договор, който да сложи край на конфликта между Северна Корея (и нейния главен съюзник Китай) и Южна Корея и нейните съюзници, най-вече САЩ. След като вчера един от висшите южнокорейски дипломати заяви, че Сеул и Вашингтон са постигнали „ефективно“ съгласие относно споразумение за прекратяване на войната, тепърва ще стане ясно какво точно означава това, пише „CNN“.
Какво представлява Корейската война?
Според историческите данни войната избухва на 25 юни 1950 г., когато първите от общо 135 000 севернокорейски военнослужещи, по оценка на американската армия, нахлуват през 38-ия паралел, разделящ Северна и Южна Корея, за да осъществят пълен контрол над Корейския полуостров. САЩ, под ръководството на президента Хари Труман, реагират с така наречената „полицейска акция„, като събират група международни съюзници под егидата на „Командването на Обединените нации“, за да се притекат на помощ на Южна Корея. Тогава 22 държави предоставят бойни единици и специални части за оказване на медицинска помощ.
Контролираната от комунистите Северна Корея се ползва с подкрепата както на Съветския съюз, така и на Китай, като през октомври 1950 г. Пекин се намесва активно на военния фронт, изпращайки почти четвърт милион войници на Корейския полуостров, докато оглавените от САЩ военни сили настъпват към китайската граница със Северна Корея. Китайската подкрепа за Севера изтласква членовете на ООН обратно на полуострова и през 1951 г. се стига до патова ситуация по 38-ия паралел, където днес минава границата между двете Кореи.
Как са били прекратени военните действия?
Преговорите за примирие започват през 1951 г. и се водят с прекъсвания, докато на 27 юли 1953 г. в селцето Панмунджом, разположено на 38-ия паралел, е сключено окончателно споразумение за прекратяване на военните действия. В рамките на три дни и двете страни изтеглят военните си сили на поне 2 км от линията на прекратяване на огъня.
Какво се е случило от 1953 г. насам?
Според Държавния департамент на САЩ до 1971 г. не е имало официален контакт между правителствата на Северна и Южна Корея. До 1991 г. обаче напрежението се е успокоило дотолкова, че Пхенян и Сеул подписват ключово споразумение между Севера и Юга, според което целта на двете страни е обединение. Въпреки това в историята на Държавния департамент се казва, че развиващите се оръжейни програми на Севера и смъртта на дългогодишния му лидер Ким Ир Сен през 1994 г., наред с политическите сътресения в Юга, са довели отново до нарастване на напрежение.
Първата междукорейска среща на върха се е състояла през юни 2000 г., но затоплянето на отношенията между двете държави е приключило след признанието на Северна Корея през 2002 г., че се стреми към разработването на ядрено оръжие. Това признание е довело до поредица от преговори за ядрената програма на Севера, проведени с участието на Северна Корея, Китай, Русия, Южна Корея, САЩ и Япония, известни като шестстранните преговори. Северна Корея се е оттеглила от тези усилия през 2009 г., след като е рестартирала ядрения си реактор „Йонбьон“ и е осъшествила серия от ракетни тестове.
През 2007 г. южнокорейският президент Ро Му-Хюн и севернокорейският лидер Ким Чен Ир се срещат в Пхенян и се договарят да се опитат да постигнат траен мир и обединение на полуострова без намесата на външни страни. Няколко месеца по-късно обаче за президент на Южна Корея е избран консерваторът Ли Мюн-Бак, който заема много твърда позиция по отношение на оръжейната програма на Севера, с което отслабва усилията за постигане на мир.
Напрежението е потушено отново през 2018 г., когато севернокорейският лидер Ким Чен Ун се срещна с южнокорейския президент Мун Дже-Ин в Панмунджом. Двамата заявиха, че ще работят за превръщането на примирието от 1953 г. в мирен договор. По-късно същата година двамата се срещнаха отново в Пхенян и подписаха съвместна декларация за продължаване на денуклеаризацията, като същевременно обещаха, че ще продължат да работят за постигане на мир на полуострова.
Трите проведени срещи между бившия президент на САЩ Доналд Тръмп и Ким – първите между действащ президент на САЩ и севернокорейски лидер, не успяха да доведат до желания напредък относно денуклеаризацията на Севера, въпреки историческия си характер. Оттогава насам усилията в този аспект са в застой.
Какво би означавало обявяването на евентуален проектодоговор за мир?
Всъщност засега това не би означавало много. Каквото и споразумение да сключат американските и южнокорейските дипломати в посока постигането на мир, той все пак ще трябва да бъде одобрен от съответните им правителства. Разбира се, Северна Корея ще трябва да се съгласи, а като страна по примирието – и Китай. Въпреки това има място и за оптимизъм.
Южнокорейският външен министър Чунг Юй-Йонг заяви вчера, че Северна Корея реагира бързо и положително на усилията на Южна Корея за обявяване на края на Корейската война. Ким Йо Чен, сестрата на севернокорейския лидер, през септември определи предложението на южнокорейския президент за обявяване на край на войната като „интересно“ и „възхитителна идея„, но постави под въпрос момента, когато трябва да се случи това, като настоя първо да се оттегли враждебната политика срещу Севера. Северна Корея все още не е отговорила подробно относно проектодоговора за мир, дори и чрез Китай.
