Петролът се изпомпва 24 часа в денонощието на няколко метра от дома на Раджет Джасим в богатия на суров петрол южен център на Ирак, предава „Асошиейтед прес“. Газови факли от полето осветяват нощното небе в ярко оранжево, бълвайки лютив дим, а когато вятърът се усили, дрехите на 40-годишния мъж са покрити с черно.
За най-бедните в Ирак доказателствата за монументалното петролно богатство на страната са неизбежни. Същото е и знанието, че много малко от него се процежда към тях. Спестяванията на Джасим са изчерпани, когато той е диагностициран с рак миналата година, заболяване, което мъжът е убеден, че е причинено от токсичните струи. 20 години, след като водената от САЩ инвазия свали Саддам Хюсеин и промени политическия ред в Ирак с обещанието за демокрация и свобода, той има едно желание: да намери начин да си тръгне. Мъжът споделя:
„Тук няма бъдеще за децата ми.“
Провинция Басра, която се гордее с по-голямата част от петролните запаси на Ирак, е символ на дълбоките различия, които съществуват след инвазията през 2003 г. Басра непрекъснато озадачава експерти, пратеници и жители: Как може относително стабилна провинция, толкова богата на ресурси, да се нареди сред най-бедните и най-неразвитите в страната?
„Разбира се, обвинявам корумпираното иракско правителство“, подчерта Джасим, полицай, повтаряйки широко разпространеното мнение в региона. Той допълва:
„Но аз обвинявам и американците. Замениха нашите лидери с крадци.“
Местните лидери в Басра говорят за петролните запаси като за благословия и проклятие. Те казват, че ресурсите носят изобилие, но също така са довели до жестока конкуренция между политическите елити и въоръжените групи за сметка на иракския народ.
Системата за споделяне на властта, въведена от 2003 г., която разделя държавата и нейните институции по етнически и религиозен признак, засмуква петролното богатство в басейна на корупцията и патронажа. Колкото по-висока е цената на петрола, толкова по-укрепнала става тази система, тъй като базираните на сектанти партии претендират за доходоносни министерски портфейли, назначават лоялни хора на ключови позиции и раздават обществени работни места, за да осигурят подкрепа. Според Международния валутен фонд заетостта в публичния сектор се е утроила от 2004 до 2013 г., но предоставянето на услуги в секторите на здравеопазването, образованието и енергетиката остава неадекватно. Резултатът е, че изборите връщат партиите от властта отново на власт. Избирателната активност спадна до рекордно ниски нива.
Освен институционалните неуспехи, замърсяването на въздуха е голямо в Басра и нивата на соленост, произтичащи от тежка криза с прясна вода, са водещи причини за заболявания, според местни изследователи. Безработицата е широко разпространена, като повече от половината население е на възраст под 25 години.
Общественият гняв породи бурни протести през 2018 г., предшественик на масовите антиправителствени протести в столицата година по-късно. Но бързите репресии от силите за сигурност и убийствата от въоръжени групи създадоха атмосфера на страх. Активистът от Басра Амар Сархан е категоричен:
„Убийствата накараха много активисти да замълчат. Бизнесът продължава, както обикновено.“
Свалянето на Саддам през 2003 г. изстреля богатата на петрол страна в световната икономика, отваряйки вратите за чуждестранни инвестиции. В планирането преди нахлуването съветниците на САЩ и техните иракски опозиционни съюзници в изгнание бяха предвидили шокираща система от реформи, които ще обновят петролната индустрия на Ирак и ще финансират следвоенното възстановяване.
Вместо това насилието възпрепятства производството на петрол в продължение на години. Офанзива на чара на тогавашния министър на петрола Хюсеин ал-Шахрестани проправи пътя за сключването на големи петролни договори през 2007 и 2009 г. Днес износът достига над 3 милиона барела на ден, двойно повече от темпа в началото на 2000-те години. Държавният бюджет, който през 2021 г. достигна до 90 милиарда долара, се финансира почти изцяло от приходи от петрол. Все пак правителството не успява да предостави основни услуги, включително вода и електричество.
В Басра условията са едни от най-лошите в страната. Безработицата възлиза на 21%, над средното за страната от 16% според проучване на Международната организация на труда от 2022 г. Статистиката за нивата на бедност варира от 10-20% според различни проучвания и местни икономисти. Междувременно провинцията може да се похвали с около 70% от капацитета за производство на петрол в страната.
Пътят, водещ до скромния дом на Джасим, е каменист и неасфалтиран.
През 2003 г. той е млад мъж, омагьосан от реториката на администрацията на Буш за изграждане на демократичен Ирак. Мъжът си спомня:
„Бяхме пълни с надежда.“
Двадесет години по-късно той е на средна възраст, уморен от ширещата се правителствена корупция и се възстановява от рак. Заемът, който е взел, за да построи дом, е използван за плащане на 30 000 долара частни медицински сметки. Запуснатите обществени болници в Басра са претоварени и не могат да осигурят лечение, каза той.
Това е често срещана история в Нахран Омар, село с по-малко от 2000 души в съседство с държавно петролно поле, където нивата на ракови заболявания са непропорционално високи. Всяко семейство тук има история на болест и дългове, разказа кметът Башир Джабир и допълни:
„След 2003 г. се изнасяше все повече петрол и очаквахме да се възползваме от това. Вместо това случващото се ни повлия зле.“
Правителството дълго време омаловажаваше връзката между заболеваемостта от рак на юг и дейността по производство на петрол, заявявайки, че случаите са само незначително по-високи от останалите в страната. Това се промени през 2022 г., когато тогавашният министър на околната среда Джасим ал-Фалахи призна, че замърсяването от полетата е основната причина за нарастването на заболеваемостта.
Нахран Омар подчертава една трагична ирония: природният газ, изгарян от петролните полета, ако бъде уловен, може да реши вечния недостиг на електроенергия в Ирак и да намали замърсяването. Но осигуряването на инвестиции за това беше възпрепятствано от проточилите се преговори по договора, често срещано главоболие за повечето големи чуждестранни инвеститори.
„Навлизането на чуждестранни инвеститори също изостри конкуренцията между племената“, смята шейх Мохамед ал Зайдауи, който ръководи събрание на старейшините на южните племена. Племена, които често имат по-голямо влияние от държавните институции на юг, оказват натиск върху чуждестранните компании за работни места, компенсации, обучение за младежи и развитие на техните села. Той подчертава:
„Повечето от проблемите между племената днес са причинени от присъствието на петролни компании. Всички те искат да се възползват.“
Племенните спорове често се превръщат в смъртоносни престрелки.
Разчитането на петролната индустрия задуши развитието на частния сектор. Почти всеки министър-председател след инвазията повтаря призиви за диверсификация на икономиката и увеличаване на стимулите за иракския бизнес. Нидал Муза е една успешна история. Тя израства в бедно предградие на град Басра и е на 35 години, когато САЩ нахлуват в Ирак. Следващите години прекарва в грижи за болния си съпруг с увреждания. Отчаяна да спечели пари, тя започва да шие дрехи, които да продава на местния пазар. До 2013 г. тя беше събрала група жени, точно като нея, обсадени и нуждаещи се от пари, за да издържат семействата си. Тя събира достатъчно средства, за да отвори фабрика за облекло и става известна с това, че наема бедните. Но не всички приветстват нейния успех.
През 2022 г. Муса получава куп смъртни заплахи.
„Бъдете много внимателни“, гласи едно от съобщенията. Тя вярва, че е набелязана, защото отказва да използва местната си слава, за да подкрепи могъща политическа партия, която поисква от нея да популяризира кампанията им на изборите през 2021 г. И коментира това така:
„Опитват се да ни държат слаби. Те прекрасно знаят, че ако хората са гладни, те ще бъдат заети само с глада си.“
