Вчера стана голяма драма покрай канадския гражданин Кирил Петков (не знам как се изписва правилно на английски и френски името му, иначе щях да го напиша така, от уважение към държавата и гражданството му). Председателят на ДПС Мустафа Карадайъ напусна възмутен Консултативния съвет по национална сигурност при президента, защото там бил чуждият гражданин Петков. Същият този Карадайъ обаче, само преди 3 месеца се закле във вярност на Турция лично пред турския президент, като заяви, че не България, а Турция му е родина-майка.
От друга страна недоволството на БСП е странно, с оглед на факта, че техният бивш председател Сергей Станишев стана българин едва през 1997 г. Вероятно е искал и по-рано да вземе наше гражданство, но пък е трябвало да ходи в казармата, така че обстоятелствата са го притиснали, така да се каже. Спомням си колко много го нападаха ГЕРБ по този повод, изтъквайки, че бил руски гражданин. Само че в същия този ГЕРБ също има руски граждани – като кмета на Варна Иван Николаевич Портних, станал българин едва преди 12 години, през 2009 г.
Колко са американските граждани в ГЕРБ не е ясно, знае се за бившия финансов Симеон Дянков и бившия външен министър Даниел Митов. Първият поне официално си подаде заявление за отказ от щатско поданство, но като по чудо 4 години американските чиновници не му разгледаха молбата и след като престана да е министър оттегли и молбата си за отказ. И днес продължава да си е американски поданик, също като Дейниъл Митоф, който само преди 3 месеца ни беше предложен за министър-председател, и никога дори не си направи труда да се откаже от щатското си поданство.
От друга страна в БСП също има американски поданици, като Георги Пирински например. Той дори, за разлика от другите нововъзникнали американци в българската политика, е американец по рождение и английският му е майчин.
С две думи казано, нищо ново в българската политика.
Това, че ни управляват чужди граждани, е ноторно известен факт – добре поне, че в някои случаи все пак чуждите граждани имат и наше поданство, покрай всичко останало.
Само че това не е редно и не бива повече да го търпим! Какво ще се случи утре, ако има конфликт между българската държава и канадската фирма „Дънди прешъс“, експлоатираща златните ни залежи? На чия страна ще застане канадският гражданин Петков? На нашата или на тяхната? И още нещо – ще изтегли ли молбата си за отказ от канадско гражданство, след като престане да е министър, което очевидно е въпрос на много кратко време? Така постъпи Дянков, и това няма да е ново.
И на финала, тема за размисъл – как става така, че уж противостоящи и враждебни една на друга формации като тези на Борисов и Радев, щом стане дума за редене на кабинет, веднага намират, и то за ключови постове, чужди граждани? Свършиха ли се българите, господа?
България просто няма друг шанс за бъдещето си, освен Възраждане!
Всеки един ден от живота на този безсмислен парламент, всяка секунда от отвратителното политическо „шоу“, което ни показват всекидневно, доказват постоянно, че настоящият политически елит е вреден и дълбоко антибългарски по своя генезис. Неговият път е само един – към бунището на историята.
А ние сме тези, които ще го изхвърлим там.
Източник: Костадин Костадинов
