Костадин Костадинов за „Оръжията и човекът“: Пиесата е посредствена!

„Вчера наши депутати бяха на представлението на пиесата на Бърнард Шоу, режисирано от Джон Малкович. Когато се вдигна шум около нея, поръчах да ми я намерят и я прочетох. Тя е стотина страници и се чете изключително бързо – прочетох я за един час в едно пленарно заседание в парламента. Нищо особено не е, в крайна сметка е първата пиеса на Шоу, има опити за плоски шеги с българите, показва пълно непознаване на България и Балканите общо взето, както вече казах, нищо особено. Ако не стоеше името на големия писател като автор, щеше да е една от многото посредствени пиеси, минали и заминали през театрите.“

Така започва публикация на лидера на ПП „Възраждане“ Костадин Костадинов във Facebook по повод протеста, който се проведе снощи пред Народния театър „Иван Вазов“ снощи, срещу постановката на Джон Малкович – „Оръжията и човекът“ от Бърнард Шоу. Постът продължава така:

„Но не само пиесата е посредствена. Вчерашната постановка показа трагично безпомощна актьорска игра, абсолютно неадекватна режисура и всеки, който е гледал снощното представление, се е уверил в това. Цялата тази драматична посредственост обаче беше превърната едва ли не в знаме от родните жълтопаветни еничари, които си умират от провинциален ориенталски кеф някой баш от голямата метрополия да дойде и да им се изплюе в очите. Е, вчера освен Малкович обаче в очите им се изплюха и българите. И настана драма, вой и вопли на бити либерали. Разбирам ги – много им се събра. Първо за пореден път загубиха избори и жалката им вариететна трупа в парламента загуби още бройки. Второ, Тръмп спечели в САЩ. Накрая народът ги наби пред Народния театър.

Е, когато Народът те набие пред Народния театър, всеки що годе интелигентен човек ще открие много дълбока символика в това. Разбира се това не важи за жълтопаветните еничари. Те нямат интелект. Ние българите обаче имаме, колкото и заради еничарската сган да са ни докарали до състояние на почти трайно оскотяване и нищета. И казваме, че повече няма да търпим! И не само казваме, но и го показваме.“

Припомняме, че за протест срещу постановката призова Нешка Робева. Същевременно Недялко Йорданов и директорът на Народния театър Васил Василев защитиха „Оръжията и човекът“.

Кой е Джордж Бърнард Шоу?

Джордж Бърнард Шоу (26 юли 1856 г. – 2 ноември 1950 г.) е ирландски драматург, есеист и театрален критик, известен със своята остра сатира и социална критика. Роден в Дъблин, Ирландия, Шоу се премества в Лондон през 1876 г., където започва литературната си кариера. Въпреки че първоначалните му романи не постигат успех, той се утвърждава като уважаван театрален и музикален критик през 1880-те години.

Шоу е един от основателите на Лондонското училище по икономика и политически науки и е вторият по популярност драматург в английския театър след Шекспир. През 1925 г. получава Нобелова награда за литература „за творчество, белязано от идеализъм и хуманизъм, за искряща сатира, често съчетана с изключителна поетична красота“. През 1939 г. е удостоен с „Оскар“ за сценария на филма „Пигмалион“, базиран на едноименната му комедия, което го прави един от малкото творци, носители и на двете престижни награди.

Сред най-известните му пиеси са „Пигмалион“, „Майор Барбара“ и „Оръжията и човекът“. Творчеството на Шоу се отличава с критика към социалните несправедливости и остроумие, които продължават да вдъхновяват и провокират мисълта на публиката и до днес.

„Оръжията и човекът“

„Оръжията и човекът“ е пиеса в три действия на ирландския драматург, добавена за първи път през 1894 г. в Лондон. Това е първият комерсиален успех за Шоу, който утвърди популярността му като драматург. Действието на пиесата се развива в България, като по-голямата част от героите са българи. В основата на сюжета е битката при Сливница по времето на Сръбско-българската война през 1885 г.

Пиесата осмива обществените нагласи, възхваляващи войната, и показва своята вътрешна противоречивост и излишна романтизация. Шоу използва комедията, за да критикува идеализираната представа за войната и да подчертае хуманистичните си възгледи.

В България пиесата не е публикувана на български език до 2018 г., когато е издадена от университетското издателство „Св. Климент Охридски“. През ноември 2024 г. пиесата беше добавена към сцената на Народния театър „Иван Вазов“ в София под режисурата на Джон Малкович. Това предизвиква дискусии в българското общество относно представянето на българите в творбата.

Недялко Йорданов за протеста срещу „Оръжията и човекът“: Тази вечер моята единствена България си вкара автогол!