„При старата мечка“ е единственото ски и сноуборд местенце, което се намира над всички писти на 1830 метра височина на самия връх Мечи чал в Родопите. Хижата е позиционирана стратегически между курортите Чепеларе и Пампорово, където тучни поляни в невероятни нюанси на зеленото се редуват с тъмни иглолистни гори и стръмни канари.
През зимата до долната станция на лифта, която се пада в Чепеларе, може да се стигне с моторно превозно средство като за момента вариант е да ползвате шатълче (бусче), което обслужва посетителите на курорта. Ако разполагате с личен автомобил, има паркинг, на който да го оставите. Оттам поемате с въжения транспорт, който приятно ще ви зачерви бузите и носовете за кратките 15 минути до горе.
За любителите на планинските преходи през пролетта вариантите да се качите до хижа „При старата мечка“ са няколко. Единият е да извървите 7 километра от Пампорово. Този е най-дългият, но и най-лесният. По него спокойно може да си размените по някоя-друга приказка без да ви излезе целия въздух.
Малко над 6 километра е разстоянието по зелената писта, която се води туристическа. Най-кратък е маршрутът, който върви успоредно с лифта, но там районът е стръмен, а денивелацията – сериозна. Много катерене, кратки накъсани разговори и голямо количество шкембе чорба и бира в края.
Човекът, който вече трети сезон стои не само зад бара, но и зад цялото бутиковото кътче, е Костадин Попов, накратко Косьо. Въпреки че е доста колоритна личност, той решава да „избяга“ от София още преди 8 години, когато се мести да живее със семейството си на „буквално 10 минути разстояние, но все пак в къща извън града“ с идеята да ограничи трафика на социалните си контакти.
– Здрасти, Косьо, какво те доведе на Мечи чал?
– Преди хижата се занимавах две години с едно малко, симпатично барче в „Рестарт зона 82“в Пампорово. Впоследствие с моя съдружник видяхме базата „При старата мечка“, която имаше нужда от доразвиване и решихме да пробваме. Не съм имал никакъв момент на колебание. Макар че имам богат опит с баровете, хотелиерската и ресторантьорската част бяха нещо съвсем ново за мен.
– Спомена, че хижата е реставрирана преди 9 години, какви функции е изпълнявала преди това?
– „При старата мечка“ е била станция към „Орион ски“ – най-масовият износител на ски за Европа. Не мога да кажа точна цифра, но става въпрос за хиляди бройки на ден. След това австрийската „Амер спортс“ купуват въпросната фабрика и много такива обекти като нашия остават безпризорни в периферията, тъй като не са част от сделката.
– Можеш ли да се определиш като хижар, след като сам каза, че местенцето е „мини хотелче“ в алпийски стил, по-облагороден вариант на стандартните хижи?
– Със сигурност, горе винаги има нужда от чисто хижарските неща. В гората си сам и освен за себе си, отговаряш и за много други хора – ако на някой му стане лошо или студено – ти си човекът, в който търсят спасение. Отделно качеството, което гоним всеки ден с пресни продукти, е трудно постижимо чисто логистично.
Въпреки сериозното количество работа и минимална почивка точно по това време на годината „зимата я обичам повече, може би от гледна точка на по-чистия въздух, по-бързото наспиване, снегът, дори студът ми хареса“, казва с усмивка Косьо. Според него всеки момент в планината си има отделна история, в която хората са „по-открити душевно“ и с лекота са готови да ти разкажат за живота си без да се познавате кой знае колко.
„Ставаш по-близък с гостите, защото се учиш да разчиташ на човека до теб, започваш да му се доверяваш истински. Звучи странно, но особено в Родопите приятелствата са много лесни за случване, реално това е едно от нещата, което най-силно ме впечатли тук – добротата. Местните са сякаш изконно добри по природа“, разсъждава на глас Косьо.
Ежедневието през тези четири месеца от началото на декември до края на март върви на бързи обороти, но от цялата динамика „най-якото е, че ти си винаги на върха“. Събуждаш се сутрин и можеш да направиш първите следи по пистата, каквато е мечтата на всички запалени скиори – да хванат първия лифт.
„Аз го правя почти всеки ден“, със светнал поглед допълва Косьо, който е на ските от 3-годишен, а „сега и малките следват моя пример“.
През всички сезони освен зимния „При старата мечка“ работи само за организирани групи. Брандът „Office In The Wood“, който принадлежи на съдружника на Косьо, често прави така наречените изнесени офиси целогодишно, „а горе е перфектно, имаме силен интернет“.
Ако решите да се порадвате на чистия въздух и водата, „която е уникална и само заради нея си струва да отиде човек“, ще може да се насладите на пълноценна почивка, бутикови коктейли, от които най-предпочитани тази година са „сауърите и различните интерпретации на грог“.
Ароматното греяно винце и греяната ракия си остават класика, „те са типични, но все пак направени с внимание към детайла“. Всичко в менюто – класическите боб чорба, пилешка супа, винен кебап, домашни кюфтета, пикантни разядки, пърленки с масло, свински вратни пържоли – е прясно и се приготвя на място.
Снимки: Хижа „При старата мечка“ и Dimtcho Tchakarov
Веднъж станали свидетели на прословутото родопско гостоприемство, вие дълго ще мечтаете да се върнете в уютното местенце на 1830 метра височина, пък ако ще и пеша през стръмната червено-черна писта. Мисълта за онова, което ви чака на върха, ще ви остави без дъх много по-успешно, отколкото голямата денивелация.
