Ивайло Илиев е председател на Съюз за защита на длъжниците – „Солидарност“. Организацията е създадена, за да защитава всички длъжници, които са били осъдени несправедливо в тяхно отсъствие, така че да им върне отнетите пари и имоти. Става въпрос най-вече за длъжници към „Топлофикация“, „Софийска вода“, банки, на фирми за бързи кредити, а една част от тях – на лихвари. Илиев е активен член на този съюз и подпомага потърпевшите лица от порочната практика на частните съдебни изпълнители. Той даде специално интервю за Искра.бг.
– Господин Илиев, във вашия съюз участват длъжници на „Топлофикация“, на банки, на фирми за бързи кредити и други. Всеки един от тях твърди, че е измамен и излъган. Оттук идва казусът, че същото си го мислят и техните кредитори. Бихте ли обяснили?
– Винаги има хора, които се нуждаят от пари и институции, които са готови да дадат пари. Затова се сключват и договори, защото даването на пари е вид дейност, която е регламентирана от закона. От друга страна този, който взима тези средства, е готов да го гарантира с нещо – с лична карта, с работа, с ипотека или гарантирани доходи. Тези отношения се осъществяват след подписването на писмен договор.
– Такива договори винаги ли се правят или има случаи, в които е на доверие?
– Какво да ви кажа… Има случаи, в които ги има и в които ги няма. Този договор, който е писмен, но не е заверен пред нотариус, носи риска подписалият се на него да бъде излъган и измамен. Това са схеми на обиграни мошеници. Аз така бях подлъган от бившия финансов министър Стоян Александров. Той ми предложи да ми предостави личен финансов заем и съответно аз трябваше да направя ипотека на апартамента си. Направих ипотека за 300 000 лева и имот на стойност 2 милиона по оценка. Александров разделил заема на две и ми отнеха жилището. Отделно лишиха и съпругата ми от имоти. Това си е чиста измама, защото договорите за заема не бяха с нотариална заверка. Това ще рече, че ипотеката гарантира заема, но не и договора. Договорът е гарант на вещи и други.
– И оттогава ли решихте да се занимавате с тази дейност?
– Не, тогава разбрах как са ме измамили лично мен и реших да си разследвам всичките други дела, които са ги направили в мое отсъствие. Започнах да сезирам прокуратури и съд, да водя дела години наред. Това става въпрос за периода от 2014 година досега. Направих пресконференция, сезирах всички органи, направих първата организация за защита на длъжниците, но не ни регистрираха. Във втората организация, която създадох, се регистрираха 17 души. Чрез нея изразявахме протести, осъществявахме пресконфереции, но пак подчертавам и тя не е регистрирана. Хората се уплашиха и се разпръснаха като бели мишки като излязоха явните измами. Общите приходи към организацията от 120 души и членски годишен внос от 20 лева, са общо 2400 лева. Ние използваме и лични средства за пътувания и консумативи. Много е интересно твърдението на адвокатката Светла Миланова, че сме се настанили в канцеларията на сдружението. Ако същата беше погледнала кой е сключил договор с ВМРО, ще установи, че това сдружение е моя собственост и всички средства са от моето дружество. Така, че когато фактите говорят, другите трябва да замълчат. Така че през последните години създаваме нови няколко организации. Една от тях е Съюз за защита на длъжниците – „Солидарност“.
– Доколкото сме запознати не сте юрист?
– Да, не съм юрист, а съм инженер по двигатели с вътрешно горене. По принуда започнах да чета правото и тази част, която ме засягаше лично мен. И се натъкнах на сериозни изкривявания. Всеки един адвокат си издава различни предложения и ако трябва да се плаща на всеки, представете си за какво иде реч. Аз имам много дела, общо са 17. За мен няма ли логика, значи има нещо гнило. Тези дела са едни и същи, с една и съща схема. Само имената са различни. За мен най-порочната практика е да се печелят дела.
– Това според вас „незаконна“ съдебна процедура ли е?
– Стигнахме до най-важното. Съдебната процедура е два вида – нормална и „незаконна“. При нормалната се събират парите или вещите с осъдителен иск. Тази процедура е тромава, тежка на три инстанции, но е на открито заседание. Едната страна представя доказателства и другата ги проверява, където се решава правният спор. Вторият вид е „незаконна“, което е заповедното производство, там трябва да се изпълнява. Заповедното производство е коренно различно от осъдителното такова, което е въведено от Европейския съюз. При събирането на задължения едната страна е кредитор, а друга е длъжник. Трябва да се знае кой е длъжник, този който е взел парите е такъв, но трябва да бъде обявен от съдията. При тях съществува договор като основание. Ако двете страни са съгласни с обявения размер, то тогава вече няма правен спор. Заповедното производство е само за дела, при които липсва правен спор и изземането е безспорно.
– Какво трябва на направят хората, за да се предпазят от тази порочна схема?
– За да се предпазят от тази порочна схема хората, трябва да разберат, че всичките заповедни производства, които са преминали без те да са информирани и да са си дали съгласието за размера. Първата възможност е по регламент 805 от Европейския съюз. Той е валиден за всички държави членки. Втората е ако има влязло в сила съдебно решение, при което сте осъден, че трябва да се плати. Трета възможност е изходящ документ на длъжника при сключено съдебно решение на съдебни заседания пред съдията. Тогава може да се направи споразумение за размера пред съдията. Четвъртата възможност е процес, т.е. между двете страни, при която длъжникът признава, че е такъв. Това е по регламент от 2004 година на Европейския съюз. Това се отнася за всички институции – „Топлофикация“, банки, фирми за бързи кредити и други. В тях не се напомня за последната вноска или умишлено се сгрешава подписа, при което без да подозират хората стават длъжници. Давам ви пример, с една баба от Стара Загора, която е взела флашка за 19 лева и й искат 1800 лева. Къде е питам тук правната система и правата на хората?
– В коя от тези институции има най-много потърпевши, запознат ли сте?
– Точна статистика за отделните области нямам. Като груба информация мога да кажа, че само в София от 2018 до 20 март 2020 година 596 000 дела по член 410 и 417. Годишно в столицата са само 15 000 дела от „Топлофикация“. Средно в София годишно са по 90 000 дела. В Гълъбово заповедните производства са 7000, а за Горна Оряховица са 17 000. Годишно в България се образуват около 300 000 изпълнителни дела. Държавата е абдикирала и институциите всичките, а частните съдебни изпълнители са изпечени престъпници в тази област. Тях ги интересува само имуществото на хората. Никой не съдейства на хората.
– Как си обяснявате факта, че нашата държава не я интересува какво се случва с нейните граждани?
– Много ми е просто обяснението. Всички институции в държавата участват пряко.
