Не бях гледала Слави има-няма 20 години.
В този смисъл, не ми беше безинтересно да го видя как ще се държи в новата роля на политик. Няколко неща правят впечатление.
Годините, през които е шлифовал екранното си поведение, му дават голямо предимство за изпълнение на образа. Той влиза в ролята, както правят добрите актьори, играейки себе си в рамките на мотивите, чувствата, подбудите и характера на героя си. Малко политици имат този актьорски стаж зад гърба си.
На моменти, убедена съм, беше съвсем искрен. А доброто изпълнение в политиката изисква точно това – да не лъжеш за чувствата си, напротив, да ги показваш колкото се може повече, защото те ще убедят зрителя да ти повярва. На екрана се ценят емоции, които да задържат интереса и да пробудят доверие и съпричастност.
На фона на това добро изпълнение, политическата грамотност на Слави е, меко казано, отчайваща.
Казва, че не иска да разруши политическия модел, но в следващите изречения обяснява, че е разочарован от българските политици и как те трябва да се променят. Което може да стане единствено чрез разрушаване на модела им.
Иска те да приличат на британски политик, който чака избирателите си по бензиностанции, но самият Слави не се появи визуално в продължение на две изборни кампании.
Говори как са върнали и дарили субсидията на партията, без да си дава сметка, че това поражда въпроса кой и с колко ги финансира, за да могат да си позволят такава щедрост.
Призовава за коалиция след преговори в следващия парламент, но упорито защитава правото им като първа политическа сила в този парламент да получат безрезервна подкрепа от останалите партии.
Обвинява тези партии за това, че няма излъчено правителство, но в същото време казва, че това така или иначе не е било възможно, защото нямат общо необходимите гласове.
Това са логически и политически атакуеми твърдения, от което излиза, че в партията му липсва стратегия и политическа мисъл. Тя няма да се появи, ако чакаме Слави да я изработи. Той може толкова, колкото показа. Освен ако не позволи в ръководството на партията му да се появят политически грамотни хора.
Източник: Даниела Таринска
