Замисляли ли сте се понякога кои сте вие всъщност?
Спомням си думите на лектора по време на един семинар: „Преди да започваш да оправяш света, първо оправи кревата си! Ха-ха…колко прозаично. И колко вярно!
Та ще добавя лекичко тук някои нещица…Преди да фиксираш своите лични или бизнес цели например, задай си въпроса: „Това пък защо го правя? По навик ли, защото то се знае, задължително е да искам пари? Или пък – правя това, защото именно ТО отговаря на моята истинска същност? Това ли е, което го иска сърцето ми?“
Кой си ти всъщност, от тук трябва да започнем. Нещо, като да си оправиш първо кревата.
Много често установявам, че собствените ми мисли – това не съм АЗ. Дори някакви мечти, които си мисля, че искам, всъщност не са точно моите мечти. Понякога са ми задавали въпроса: „Кога се чувстваш щастлива?“ Хмммм, колко е труден този въпрос. В първия момент си мисля, че аз не съм щастлив човек. Почти нямам спомени напоследък да съм била истински щастлива. И хоп…взема, че изпадна в паника…“Ама защо? Какво ми има, за Бога?“ И точно, когато най-малко го очаквам, взема че се сетя. Била съм истински щастлива в едни такива моменти, в които няма фойерверки, няма светлини и сцена. Ами се оказват едни такива много семпли, ама супер супер обикновени моменти. „Обикновени“…да, ама не. За мен са били много специални. Може да са 5 секунди, в които съм гледала небето и точно тогава един силен глас в мен крещи: „Живее ми се! Аз обичам Живота!“ Колко е яко само….
Та, преди бизнеса, преди големите планове, спри за малко! Може би си твърде пренавит. Може би от това бързане пропускаш най-важното. Знаеш ли…установих, че най-важните неща НЕ СВЕТЯТ. За тях сме свикнали да казваме, че са „обикновени“. То дори няма как да ги разкажеш, защото ще звучат скучно за някой друг. Ами какво да ти кажа…“Гледах небето и то едно такова лилалво-оранжево, почувствах свободата в себе си и така ми се живее!“ Друго си е да разкажеш една запленяваща история, как си стартирал своя бизнес от нулата, какви сложни маневри и тактики си приложил. Ама колко интересно звучи само…Вдъхновяващо, надъхващо. Обаче въпросът е…как си се чувствал ТИ през цялото време. Може и да си бил щастлив, но може и да не си бил, само ти си знаеш.
Напоследък започнах да отделям себе си – истинската себе си – от мислите си, от мечтите си, от думите си, от това, как ме виждат другите. И ето какво видях:
Аз СЪМ /Изповед/
Аз не съм онази част от мен, която контролира.
Аз не съм частта от мен, която осъжда и негодува.
Аз не съм частта, която анализира.
Аз не съм собствените си мисли.
Аз не съм подтикът към съвършенство.
Аз не съм желанието да се доказвам пред себе си и другите.
Аз не съм онази, която се състезава с останалите.
Аз не съм страховете си.
Аз не съм тревожността си.
Аз не съм тъгата си.
Аз не съм гласът, който казва „Трябва!“
Аз не съм думите си (повечето).
Аз не съм отражението в огледалото.
Аз не съм мечтите си (повечето).
Аз не съм уязвимостта си.
Аз не съм целите си.
Аз не съм вещите си.
/Това са само частиците, които да ме учат. Обичам ги…/
Аз СЪМ тази, която вечер тихо отваря вратата, милва децата си, докато спят и нежно им прошепва „Обичам те…“
Аз СЪМ тази, която се радва, щом види доброто в хората.
Аз СЪМ онова игриво пламъче, което обича да се забавлява, да се смее и танцува.
Аз СЪМ онази част от мен, която се просълзява на красивите и добри сцени във филмите.
Аз СЪМ тръпките по тялото си, когато музиката ме докосва.
Аз СЪМ Любовта, която изпитвам.
Аз СЪМ Вълшебницата, която вярва в чудесата и доброто.
Аз СЪМ Мирът в себе си.
Аз СЪМ Свободата в себе си.
Аз СЪМ Красивият ДУХ.
Всичко останало е прах и пепел.
Аз СЪМ вечното в мен!
