Като дете Лиз Тръс участва в демонстрации срещу консервативния премиер Маргарет Тачър. Като възрастна тя дойде да се възхищава на първата жена лидер на Великобритания – и сега тя е на път да влезе в Даунинг стрийт №10 с усърдието на Тачър да трансформира Обединеното кралство, пише „Асошиейтед прес“.
Тръс, външният министър на Великобритания, беше обявена за победител в понеделник в надпреварата за заместник на скандалния Борис Джонсън като лидер на Консервативната партия и министър-председател на страната. Партията каза, че Тръс е спечелил гласовете на около 57% от членовете на консерваторите, в сравнение с около 43% за бившия шеф на финансите Риши Сунак.
47-годишната Тръс ще стане третата жена министър-председател на Великобритания след Тачър, която управляваше от 1979 до 1990 г., и Тереза Мей, която заемаше поста от 2016 до 2019 г.
Членовете на Консервативната партия приеха обещанията на Тръс да намалят данъците и бюрокрацията и да продължат твърдата подкрепа на Великобритания за Украйна. Някои виждат ехото на Желязната лейди – както беше известна Тачър – във визията на Тръс за „мрежа от свобода“, обвързваща демокрациите по света.
За критиците Тръс е негъвкав идеолог, чиято дясна политика няма да помогне на Великобритания да преодолее икономическите сътресения, предизвикани от пандемията, Брекзит и инвазията на Русия в Украйна.
Марк Литълууд, либертариански коментатор, който познава Тръс от дните им в университета, смята, че новият лидер на Великобритания е по-малко консерватор, отколкото „радикал“, който – подобно на Тачър – иска „да върне назад намесата на държавата“ в живота на хората.
„Очаквам много фойерверки и много спорове и много екшън“, коментира той.
Родена в Оксфорд през 1975 г., Мери Елизабет Тръс е дъщеря на професор по математика и медицинска сестра, които я водят на антиядрени протести и протести срещу Тачър като дете, където тя си спомня как е крещяла:
„Маги, Маги, Маги – вън, вън, вън!“
В реч от 2018 г. тя каза, че е започнала да развива собствените си политически възгледи рано, „спорейки срещу моите родители социалисти в нашето ляво домакинство“. Семейството живее в Пейсли, Шотландия, преди да се премести в Лийдс в Северна Англия, където Тръс посещава държавна гимназия – нещо, което я отличава от многото ѝ частно образовани консервативни колеги.
По време на лидерската кампания Тръс подчерта сравнително скромния си произход. Но тя разгневи някои бивши съученици и учители, когато каза, че учениците в нейното училище са „разочаровани от ниските очаквания, лошите образователни стандарти и липсата на възможности“. Възпитаниците на училището включват академици, съдии и няколко други членове на парламента.
Тръс продължи в Оксфордския университет, където учи философия, политика и икономика – степен по избор на много амбициозни политици – и беше президент на университетския клон на Либералнодемократическата партия. Икономически центристките либерални демократи подкрепят конституционната реформа и гражданските свободи, а Тръс беше ентусиазиран член, поставяйки плакати „Направете тревата легална“, които призоваваха за декриминализация на марихуаната и се аргументираха в реч за премахването на монархията.
Литълууд, който беше колега от Оксфордските либерални демократи и сега ръководи Institute for Economic Affairs, мозъчен тръст за свободния пазар, си спомня Тръс като „твърдоглав, решителен и откровен“. Той подчерта:
„Никога не сте се съмнявали каква е позицията ѝ по даден въпрос или човек.“
След Оксфорд Тръс се присъединява към Консервативната партия – „когато беше явно немодерно“, каза тя по-късно. Работила е като икономист за енергийната компания Shell и телекомуникационната фирма Cable and Wireless, както и за дясноцентристки мозъчен тръст, докато се включва в политиката на консерваторите и подкрепя възгледите на Тачър за свободния пазар. Тя е била местен съветник в Лондон и се е кандидатирала неуспешно за парламента два пъти, преди да бъде избрана да представлява седалището на източна Англия Югозападен Норфолк през 2010 г.
Тя печели безопасното място на консерваторите след неуспех по пътя – някои местни консерватори бяха възмутени, когато се разкри, че е имала връзка с друг депутат, когато и двамата са били женени за други хора. Тръс спечели критиците си, а бракът ѝ оцеля. Тя и съпругът ѝ счетоводителят Хю О’Лиъри имат две дъщери тийнейджърки.
Тръс основа групата Free Enterprise от законодатели от тачърската тори, които създадоха „Британия без окови“, политически трактат, който прословуто включваше твърдението, че британските работници са „едни от най-лошите безделници в света“.
Дейвид Лоус, бивш министър от кабинета, който е работил с Тръс в правителството преди десетилетие, я припомни като енергична и „умопомрачително амбициозна“, сравнявайки я в мемоарите си с „една млада Маргарет Тачър на скорост“.
Тръс получи първата си работа в кабинета като секретар по храните и околната среда през 2014 г., като направи най-голямо впечатление с една силно подигравателна реч, в която тя изгърмя, че е „позор“ Великобритания да внася две трети от своето сирене.
На британския референдум от 2016 г. дали да напусне Европейския съюз, Тръс подкрепи губещата страна на „останаването“, въпреки че е на мнение, че винаги е била естествен евроскептик. След гласуването тя спечели привържениците на Брекзит с безкомпромисния си подход към ЕС. Тя стана министър на правосъдието, но беше понижена до по-млада роля в Министерството на финансите от Мей през 2017 г. Когато Мей беше свалена от власт поради многократния ѝ неуспех да излезе от политическата безизходица около Брекзит, Тръс беше първият поддръжник на Борис Джонсън, за да я замести. Когато спечели, Джонсън направи Тръс търговски секретар, роля, в която тя си проправи път по света в Instagram, подписвайки търговски споразумения след Брекзит и повишавайки профила си.
През септември 2021 г. тя беше назначена за външен министър, главен дипломат на Великобритания. Изпълнението ѝ предизвика смесени отзиви. Мнозина хвалят нейния твърд отговор на нахлуването в Украйна и тя осигури освобождаването на двама британски граждани, задържани в затвора в Иран, където нейните предшественици се провалиха. Но лидерите и служителите на Европейския съюз, които се надяваха тя да внесе по-мек тон в отношенията на Великобритания с блока, бяха разочаровани.
На фона на търговски спорове Тръсс въведе законодателство за разкъсване на части от обвързващото споразумение за развод между Обединеното кралство и ЕС, подписано от двете страни. В замяна 27-членният блок предприема правни действия срещу Великобритания.
Тръс понякога предполагаше, че честите сравнения с Тачър са сексистки, но в други случаи тя ги насърчаваше. Тя позира в танк на британската армия в Източна Европа, предизвиквайки образа на Тачър по време на Студената война. В телевизионен лидерски дебат Тръсс носеше блуза с панделка, точно като тази, която Тачър носеше.
Подчертавайки скромния си произход, тя предизвиква сравнения с дъщерята на бакалина Тачър, каза Виктория Хъниман, доцент по британска политика в университета в Лийдс – „момичето от работническата класа се справи добре“.
Собствената личност на Тръс е скрита зад сурова публична личност. Нейни приятели казват, че тя има забавна страна, която рядко се забелязва на публично място, и се наслаждава на караоке и взривни мелодии на Тейлър Суифт, Уитни Хюстън и Destiny’s Child.
Предполагаемата лоялност на Тръс към Джонсън, който остава популярен сред много тори, също й помогна да спечели. Много членове на партията посочиха решението на Сунак да напусне кабинета на Джонсън през юли като белег срещу него. Тръс не подаде оставка, като каза, че е „лоялен човек“ – въпреки че ухажваше партийни членове в продължение на месеци на събития „шампанско с Лиз“, за да изгради подкрепа за потенциална кандидатура за лидерство.
Консерваторите възприеха оптимистичното послание на Тръс за освобождение чрез по-малко правителство, което напомня на бустеризма на Роналд Рейгън за „сутринта в Америка“.
По-широкият британски електорат вероятно ще се окаже по-трудна за спечелване публика. Времената са трудни и стават все по-трудни с нарастването на инфлацията и задълбочаването на кризата с разходите за живот във Великобритания. Фокусът на Тръс върху стимулиране на икономиката чрез намаляване на данъците едва ли ще осигури много краткосрочно облекчение.
Лявоцентристкият коментатор Уил Хътън, пишещ във вестник The Observer, изрази мнението, че икономическите идеи на Тръс са „пагубни глупости… упорито антиевропейски, обсебен от намаляване на данъците, вярващ, че безименните регулации оковават бизнеса“. Тръс обаче няма много време да убеждава избирателите, че е на прав път. Следващите национални избори трябва да се проведат след две години. Литълууд заяви:
„Ще може ли Лиз да каже през 2024 г. „По-богат ли сте сега, отколкото бяхте, когато станах министър-председател?“ Вероятно. Но това не е очевидно да се случи.“
