Това е Красен Кралев. Той е бивш министър на спорта. Преди няколко дни Кралев написа, че “с огромна радост поема цялата отговорност за представянето ни на Олимпиадата”. Написа го след златния медал на Ивет Горанова.
Браво, господине! Браво, Краси! Браво, “шампионе”! Честити да са ти медалите! Пусна ли си химна вкъщи? Качи ли се на стол? Пусна ли сълза?
Отчете ли се на Б.Б.? Той потупа ли те по рамото?
Дай като си почнал… поеми отговорност и за представянето на националите ни! Поеми отговорност, че в момента можем да победим само автомонтьорите от Гибралтар, а всички останали ни бият като тъпан насред село.
Поеми отговорност за хаоса в БФС! Поеми отговорност за безобразното състояние на стадионите ни! Поеми отговорност за рушащите се зали, в които нашите истински шампиони (със спортни екипи, а не с костюми) се потят ден след ден, за да може такива като теб да “бъдат отговорни” за успехите им.
Защо не поемеш отговорност и за липсата на качествени бази? Аз знам защо. Всички знаем защо. Защото е лесно да се биеш в гърдите, когато някой друг печели златни медали, “шампионе”. Когато някой друг си е скъсал г*за от тренировки, за да стигне върха. Лесно е, когато някой стане шампион, ВЪПРЕКИ безхаберието на държавата.
Ти нямаш никакво, ама НИКАКВО право да поемаш каквато и да е отговорност за тези медали. Те са на нашите феноменални жени, господин “шампион”. Ти можеш само да носиш саковете им до летището. Нищо повече.
Източник: Кеворк Кеворкян
