Идвал нов кабинет тип Любен Беров – управлявал от 1992 г. до 1994 г., когато много от хората, имащи днес право на глас, не са били родени. Ако това е така, значи сме извъртели един оборот на историята и трябва да се обесим вкупом, защото всички знаем какво идва с новото завъртане (ако не знаете, има интернет, Уикипедия, свидетели).
Невероятно е, че след всичко, което видяхме и преживяхме, накрая имаме срещу нас не друго, а Тошко Йорданов и Станислав Балабанов. Първият всички го виждате какво представлява, ще се въздържа от определения и прилагателни, защото не ми идва нищо прилично наум, но всеки е свободен сам да си го опише.
За втория ще кажа само, че от малък имал мечта да работи при Слави (по сведения от медии) и о, чудо, мечтата му се сбъднала. Баща му пък се грижел за сигурността на единия от шефовете на фалиралата Агробизнесбанк – казвам го без връзка с нищо, просто като популярен факт.
Балабанов толкова е бил влюбен в идола си, че е усвоил дори мимиките и погледа на холограмата от Учиндол. Ето така трябва да се преследват детските мечти.
Като постижения и на двамата мога да посоча пресконференцията с клетата Христинка Ангелова, на която щедро ѝ позволиха да отговори едносрично в контролирана среда и след това ѝ изключиха микрофона, докато тя гледаше надолу, полу-виновно и гузно, като жертва на домашно насилие, и според мен наистина си мечтаеше да си се върне на село.
Сега ще гледаме как ще свалят чудесния Никола Минчев и ще си говорим, че мафията се завръща и прочие клишета, после вот, после служебно, после нов кабинет, после ще дойде зима, ще ни мързи, ще е студено за изразяване на мнение, а до следващата пролет вече ще сме забравили какво е било.
Междувременно Десислава Атанасова май е с нова, по-буйна прическа – явно идват добри дни за нея.
И ако се чудите за какво е фоновият шум с МА-КЕ-ДО-НИ-Я, с измислените мотиви срещу Никола Минчев (дядо му, между другото, е бил народен представител и адютант на Цар Борис III, а самият Никола Минчев е завършил Немската гимназия и е юрист – единственият му пропуск е, че не е имал детска мечта да е при Слави), с цялото плещене на глупости за предатели – заради загуба на много пари е. Винаги е било и ще бъде с тия хора.
А рефренът с „най-бедния народ в Европа“ ще си продължава, и ще се пее на нов глас от всеки нов Тошко, Пешко, Стефчо, защото то и това е фонов шум. А докато се пее и се вдига шум, докато сценаристи, репортери и христинки влизат в парламента и си изпълняват творческите задачи, в тихото и глухото се случват съществените неща – фитосанитарни лаборатории по границите, магистрали, банки, имоти, медии, гори, каквото се сетите. И докато го има тихото и глухото, друго няма да има.
Иначе Тошко и Станислав са като всички останали патерици досега – гледайте ги и мислете за това, което крепят. В глухото и тихото зад тях са ДПС, ИТН, ГЕРБ и Възраждане, с всичките им наноси от 90-те години насам.
Източник: Krasimira Hadjiivanova, Facebook
