В Несебър стартира подписка, в която се настоява за бързи мерки, свързани с обезпечаването на спешна и неотложна медицинска помощ на територията на общината.
Това заяви във Facebook общественикът Кръстьо Пеев, който преди няколко дни отново повдигна темата. Отвореното писмо е адресирано до Министъра на Здравеопазването, Регионалната здравна инспекция в Бургас, Кмета на Община Несебър и Общински съвет-Несебър.
В него се настоява да се разкрие Център по неотложна помощ с постоянен стационарен екип, който да се обезпечи финансово от Община Несебър, както и да се запазят двата екипа с линейки към Спешния център в града. Искания са отправени и за курорта „Слънчев бряг“ и град Обзор.
Публикуваме пълното изказване на Кръстьо Пеев във Facebook без редакторска намеса:
„През изминалата седмица проведох серия от срещи с лекари, медицински персонал и хора, работещи и работили в Бърза помощ.
Заедно с тях преминахме през фактите, особеностите, спънките, административната немощ и колективното безхаберие, довели до тази ужасяваща реалност, пред която сме изправени днес, като общество!
Първо фактите:
На територията на община Несебър оперират две държавни линейки с мобилни екипи, но стационарен екип няма! И двете линейки са разположени в Здравна къща в. Несебър. Те покриват цялата община: от село Равда, през Несебър, к.к. „Слънчев бряг“, Свети Влас, к.к. „Елените“, селата Кошарица, Оризаре, Тънково, Гюльовца през планинските проходи към селата Баня, Приселци, Паницово и Раковсково до Обзор!
Точно така – Обзор, който е на повече от час път от Несебър!
Два екипа – две линейки – стационарен екип няма! Това означава, че когато и двете линейки са на адрес, което е почти непрекъснато, в спешния център няма кой да ви посрещне. След което или отивате „някъде на частно“ или тръгвате за Бургас.
Преди да продължим, е важно да изясним понятието, какво е Спешен Медицински Център: според Министерството на здравеопазването Центровете за Спешна Медицинска Помощ /ЦСМП/ са лечебни заведения, в които медицински специалисти с помощ на друг персонал оказват спешна медицинска помощ на заболели и пострадали лица в дома на местопроизшествието и по време на транспортирането до евентуална хоспитализация.
Най-близкият до Несебър такъв център е в окръжната болница в Бургас, където реално се откарват всички по-сериозни случаи от общината (около 1/3).
Според министерството спешен център в Несебър няма. Какво има тогава?
В кашата, наречена Здравна реформа, често нуждите от помощ по населени места се посреща от така наречения Център по неотложна Помощ /ЦНП/ който, макари да няма статута на ЦСМП, все пак има медицински специалисти, които могат да оказват помощ на пострадали според нуждите им. Преглед, обработване на рана, и прочее, всички знаем за какво се ходи в спешен център. В много общини в България липсата на ЦСМП е компенсирана именно с организирани ЦНП, където дори и минимални екипи на смяна от по един лекар и един фелдшер/мед. сестра, могат да посрещат болни и пострадали, като при този формат оказват нужната помощ в около 75% от случаите, а останалите 25% биват транспортирани с линейки до областните центрове. Всъщност точно това е, което липсва и в Несебър.
Има ли нужда от спешен център на територията на община Несебър?
С постоянно население от над 30 000 души, в летните месеци общината се превръща в град с размерите на Варна. И ако приемем, че основна част от тези хора са чуждестранни туристи, които биха могли да бъдат посрещнати от десетките частни медицински центрове. Обаче! Към тези 30 000 постоянно живущи трябва да прибавим поне още толкова персонал, който пристига в началото на месец май и е тук до средата на септември.
Отделно се наблюдава значително увеличение на българските туристи. Всички те, без значение дали са здравно осигурени, звънят на спешен номер 112, когато имат нужда от спешна помощ. Допълнително отежняващ факт е, че масово линейки се викат и за туристи. И така се оказва, че всеки един ден двете общински линейки трябва да са в готовност да посрещнат нуждите на община с територия от 420 кв. км, и население от 100-150 000 души – с две линейки!
Знаете ли колко командировани лекари има в общината тази година – нула! За сравнение в полицията постоянно командированите в активния сезон са 63 човека, като общо за сезона са 186 полицая. За тях общината отпуска помощно финансиране в размер на 430 000 лв.
Днес изпратихме отворено писмо до министъра на здравеопазването, в което се описали всички тези проблеми и сме направили конкретни предложения. Но остава въпроса за кабинетите по неотложна помощ.
Кой би трябвало да организира и обезпечи такъв център на територията на общината? Това е задължение на кмета!
Има ли средства? Според бюджета за 2022 г. за здравеопазване Община Несебър е отделила почти 1 000 000 лв! Според отчета тези пари са отишли за издръжка на материала база, училищни лекари, помощ за център по хемодиализа и т.н.
Тук възниква въпросът достатъчни ли са тези пари за поддържане на център по неотложна помощ? Извършихме проверка на практиките в други черноморски общини и открихме, че:
В Община Царево има кабинет по неотложна помощ и там обезпечаването му се извършва именно от общината, като общия разход там е в размер на 200 000 лв.
Също така има организирана от общината процедура за даване на дежурства от местните лекари.
Община Приморско има изградена смесена форма и също предоставят неотложна медицинска помощ за граждани и гости като тази процедура също се дофинансира от общината.
И сега големият въпрос: защо, след като категорично има нужда, има работещи процедури, има средства и има начин, защо няма? Отговорите са няколко, но най-важният е, защото очевидно няма желание от страна на местните управляващи.
Какво е решението?
Всички лекари, медицински сестри и фелдшери, с които говорих са категорични, че има нужда от допълнителни линейки и разкриване на ЦНП.
Какво трябва да се направи:
В Несебър: да се разкрие Център по неотложна Помощ с постоянен СТАЦИОНАРЕН екип, който да се обезпечи финансово от Община Несебър.
В к.к. „Слънчев бряг“ в медицински център „Др. Димитър Пеев“ да се отвори ЦНП и да се разположат още две държавни линейки и стационарен екип.
важни уточнения:
-центърът е собственост на община Несебър, въпреки сериозното му неглижиране и липса каквито и да е инвестиции от десетилетия.
– в разговори с лекари и сестри от частните клиники, десетки от тях заявиха категоричната си готовност да дават дежурства в такъв ЦНП в Слънчев бряг, ако той бъде отворен.
-според директора на здравното заведение др. Петко Илиев. такъв център може да работи напълно успешно и пълноценно и да посрещне огромната потребност от спешен център в комплекса. Той е категоричен, че ще се намерят лекари, които да покрият дежурствата, ако общината обезпечи материалната база.
-този медицински център се намира в много по-добра позиция, от която линейките да тръгват и да покриват нуждите на общината.
Гр. Обзор – ужасяващата реалност е, че наши линейки почти не ходят до Обзор и селата Баня и Приселци заради дългия и труден път. Такива отиват от съседната община Бяла, която обаче с минимален ресурс обслужва в активния сезон конгломерат с населени около 40 000 души.
Месните казват: „ако ще чакаш линейка в Обзор, си обречен.“ и “Хората просто си умират!“
В Обзор също има общински медицински център, който обаче приютява… 1 зъболекар!
Този център е под контрола на кмета на община Несебър, Николай Димитров. И тук решението е същото:
– общината разкрива Център по неотложна Помощ в общинското здравно заведение и поема неговото обезпечаване.
– Координира се график между частните медицински практики за предоставяне на дежурства в центъра
– Министерството на здравеопазването да предостави поне 1 линейка позиционирана целогодишно в този Център.
Длъжен съм да отбележа, че почти всяко едно медицинско лице, с което се срещнах заяви дълбоко съжаление за състоянието на системата и заяви категорично желание и готовност за съдействие.
Личните лекари на територията на община Несебър имат по закон сключени договори с различни спешни центрове в Бургас. Ако такъв бъде разкрит в гр. Несебър те ще могат да сключват договори с местния център и така безкрайно да улеснят всички граждани на общината.
Всички предложения са конкретно разписани и изпратени по официален път до министерство на здравеопазването, Областния управител, началника на РЗИ гр. Бургас, Кмета на Община Несебър и Председателя и общинските съветници от Общински съвет Несебър.
Няколко заключителни думи.
Здравната система е в трудно и сложно състояние. Проблемите ни са повече от сериозни както на национално, така и на местно ниво и със сигурност няма как да оправят с магическа пръчка.
Но категорично можем да заимстваме вече работещи практики от други общини и да ги приложим час по скоро.
Има и средства.
Време е за действия!“
