Точно когато европейската крайна десница е на път да постигне големи успехи на изборите за Европейски парламент следващия месец, разпрата между две от най-силните ѝ партии рискува да провали парада на победата още преди да е отворено шампанското, пише „Politico“.
Тази седмица избухна дългогодишната вражда между Алтернатива за Германия /AfD/ и Националния съюз на Марин Льо Пен във Франция. Партията на Льо Пен е на първо място в проучванията във Франция, изпреварвайки президента Еманюел Макрон, докато AfD е на второ място в Германия. Заедно те могат да върнат около 50 евродепутати в следващия парламент и да се обединят като националистическа, антиимиграционна политическа сила. Но поне засега Льо Пен иска да държи германците на разстояние от себе си. Ръководителят на кампанията на нейния водещ кандидат Йордан Бардела заяви, че коментарите за нацистите на водещия кандидат на AfD Максимилиан Крах са отишли твърде далеч, като са заявили, че членовете на SS (Schutzstaffel – основна паравоенна организация по времето на Адолф Хитлер и нацистката партия в нацистка Германия бел. ред.) не са били непременно военнопрестъпници.
Националното обединение сега настоява, че вече не може да заседава заедно с AfD в тяхната фракция „Идентичност и демокрация“ в Европейския парламент. Ако нацистките коментари не бяха достатъчни, миналия месец германските власти обвиниха един от парламентарните сътрудници на Крах в шпионаж в полза на Пекин, а кандидат на AfD беше въвлечен в скандал за пари за влияние, в който участва проруски пропаганден канал. Докато Националното обединение се издига в социологическите проучвания, AfD губи скорост.
Французите са раздразнени и от конференция на крайната десница, на която представители на AfD говорят за „ремиграция“ на милиони хора от Германия, както и от подигравки от страна на депутати от AfD относно правния статут на френския отвъдморски департамент Майот в Индийския океан.
Неспособността на Националното обединение и AfD да работят в група може да се окаже значителна. Депутатите от ЕС се избират на национално равнище, но след това създават международни съюзи, за да упражняват по-голямо влияние в Европейския парламент, който определя законите и разходите на ЕС. Други части на групата на „Идентичност и демокрация“, като Лигата на Матео Салвини и Датската народна партия на Андерс Вистисен, също забиха обувки, призовавайки за изключване на AfD.
Дори и AfD да не бъде официално изхвърлена от „Идентичност и демокрация“, тя може просто да бъде пропусната при повторното сформиране на групата след изборите, предполага един от служителите на „Идентичност и демокрация“.
Следват основните въпроси, които стоят пред ЕС в периода на разгорещена кампания преди изборите на 6-9 юни.
Какво означава това за европейската крайна десница?
В някои отношения напрежението не е нещо ново: европейската крайна десница вече е разделена на сцената на ЕС, разделена между три отделни лагера в Европейския парламент: твърдо десен лагер от евроскептици и националисти, който включва „Братя на Италия“ на Джорджия Мелони и полската „Право и справедливост“, крайнодясната група на „Идентичност и демокрация“ и тогавашния батальон от евродепутати на унгарския министър-председател Виктор Орбан, които са необвързани и оставени на студено.
От 2019 г. насам французите и германците в групата на „Идентичност и демокрация“ се ръководят от партията „Лига“ на Матео Салвини. „Идентичност и демокрация“ очаква редиците ѝ да се разширят в следващия парламент благодарение на притока на евродепутати от „Партията на свободата“ на Герт Вилдерс в Холандия, Влаамс Беланг във Фландрия и набиращата скорост Чега в Португалия – но французите и германците (ако бъдат приети отново) все още ще бъдат далеч най-големите блокове в нея.
Германската крайна десница и френската крайна десница така или иначе не са исторически съмишленици в Европейския парламент. AfD заседава заедно с френския Национален съюз едва от 2019 г. и се присъедини към неговата общоевропейска чадърна партия едва миналата година.
В по-общ план крайната десница е разделена и по отношение на политиката, което притъпява нейната ефективност: Войната на Русия в Украйна е тема, която предизвиква разделение, както и това как да се отнасяме към Китай. Дясноцентристите, сред които, изглежда, е и настоящият председател на Комисията Урсула фон дер Лайен, смятат, че някои части от групата на ЕКР – най-вече депутатите на Мелони – могат да бъдат изкушени да се отдръпнат от по-крайните елементи на своята група и да работят заедно с проевропейските сили.
Защо Льо Пен прави това?
Предстоят избори. Освен това AfD и Националното обединение от години се движат по различни траектории. Докато AfD се радикализира с проруска реторика и дори отчуждава някои от сегашните си евродепутати, които са дълбоко недоволни от посоката на партията, Льо Пен е на кръстоносен поход, за да представи партията си като почтена, незастрашаваща и готова да управлява Франция. Това не е чудно: тя вероятно отново ще се бори за президентския пост във Франция през 2027 г.
Макар че със сигурност ще отслаби числено групата на „Идентичност и демокрация“ в Европейския парламент, скъсването на връзките с крайно десните германци в Брюксел играе добре у дома и премахва тоягата, с която Макрон – или неговият водещ кандидат Валери Хайер – може да я бие.
Какво може да означава това за следващия Парламент?
Ако се вярва на социологическите проучвания, следващият парламент се очаква да се измести вдясно. Границите между Европейските консерватори и реформисти и „Идентичност и демокрация“ обаче вече са размити, което прави объркващо дори за най-опитните парламентарни наблюдатели да разберат защо някои партии принадлежат към различни лагери. Така например съвсем наскоро крайнодясната партия „Реконкиста“ на крайнодесния пожарникар Ерик Земмур (ръководена от племенницата на Марин льо Пен Марион Марешал) обяви, че един от нейните евродепутати се присъединява към Европейските консерватори и реформисти. Виктор Орбан също следи групата на Европейските консерватори и реформисти, като изрази ентусиазъм да се присъедини към нея.
Така че, макар Льо Пен да може да спечели вътрешнополитически точки, като заяви, че няма да се съюзи с AfD, тя все пак може да бъде уверена, че грубите групировки на десницата могат да помогнат да се гласува в полза на нейните политически интереси в Брюксел.
Какво би могло да означава за AfD, ако в крайна сметка се окажат без групи?
Да си без политическа група (в момента те са седем) означава, че нямаш достъп до милиони евро финансиране, които идват от бюджета на ЕС, не получаваш същото разпределение на времето за изказвания в пленарната зала на Парламента, нито престижа на принадлежността към някое от политическите семейства на институцията.
Перспективата някоя от партиите в „Идентичност и демокрация“ да бъде изтласкана в т.нар. необвързана част на парламента обаче няма да промени много, тъй като неформалният санитарен кордон вече блокира AfD и всички партии в „Идентичност и демокрация“ да държат перото на законодателната работа или да председателстват комисия. Техните изменения на законодателството автоматично се игнорират и от останалите евродепутати в Парламента.
Възможно ли е това да доведе до много по-голямо обвързване на крайната десница?
Групите на Европейските консерватори и реформисти и „Идентичност и демокрация“ вече се опитаха да се обединят преди няколко години – но не успяха.
Въпреки че на хартия излизането на Германия може да изглежда така, сякаш просто поражда повече фрагментация и хаос в крайно десния фланг на Парламента, някои смятат, че то може да проправи пътя за задълбочаване на сътрудничеството и дори за сливане между групите на „Идентичност и демокрация“ и Европейските консерватори и реформисти. Ето какво написа в Х Николай фон Ондарза, политолог в SWP Europe:
„Сега стана възможна и по-фундаментална промяна, като Льо Пен ще използва това, за да аргументира сливането с Мелони, Орбан, Вилдерс и Ко. към обединена крайна десница без най-радикалната част.“
Перспективата за създаване на единна група на крайната десница – която наистина би могла да има последици за политическия дневен ред на Европа – и да бъде втората по големина сила в Парламента, обаче се появява често преди европейските избори и е изключена от депутатите на Джорджия Мелони.
Коритарова разпореди спешни мерки за обезопасяване на критични точки по републиканската пътна мрежа
