Според главния изпълнителен директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева Шри Ланка е в разгара на дълбока и безпрецедентна икономическа криза, която предизвика мащабни национални протести и принуди президента да се оттегли. Тя предупреди, че и други страни може да се окажат застрашени от подобни проблеми.
„Държавите с високи нива на дълг и ограничено политическо пространство ще бъдат изправени пред допълнително напрежение. Положението в Шри Ланка е достатъчен предупредителен знак.“, заяви още Кристалина Георгиева и допълни, че развиващите се страни също изпитват устойчив отлив на капитали в продължение на 4 поредни месеца, което излага на риск мечтите им да догонят развитите икономики в много аспекти.
Както е известно, понастоящем Шри Ланка се бори с дълбока валутната криза и не е в състояние да плати доставките на важни вносни стоки като храна, горива и лекарства за 22-милионното си население. Инфлацията се е покачила с около 50%, като цените на хранителните продукти са с 80 % по-високи в сравнение със същия период преди година. През тази година стойността на местната валута (рупия) се е понижила осезаемо спрямо щатския долар и други основни световни валути.
Мнозина обвиняват бившия президент Готабайя Раджапакса за лошото управление на икономиката с катастрофална за нацията политика, чието въздействие се изостри допълнително от пандемията. С течение на годините Шри Ланка натрупа огромен дълг, като миналия месец тя се превърна в първата държава в Азиатско-тихоокеанския регион от 20 години насам, която обяви, че не може да изплати външния си дълг. Неотдавна управляващите започнаха преговори с МВФ за отпускане на помощ в размер на 3 млрд. долара (2,5 млрд. паунда). В момента обаче тези преговори са в застой на фона на политическия хаос.
Същите глобални фактори като растяща инфлация и повишаване на лихвените проценти, обезценяване на валутите, високи нива на дълга и намаляващи валутни резерви засягат и други икономики в региона. Китай е основен кредитор на няколко от тези развиващи се страни и следователно може да контролира съдбата им по решаващ начин. До голяма степен все още не е ясно какви са били условията за отпускане на заеми от страна на Пекин, както и по какъв начин той може да преструктурира дълга. Според Алън Кийнан от Международната кризисна група вината на Китай е в насърчаването и подкрепата на скъпи инфраструктурни проекти, които не са довели до голяма икономическа възвръщаемост. Обезпокоително е, че и други държави изглежда са напът да изпаднат в такава криза.
Лаос
Източноазиатската страна без излаз на море с население над 7,5 милиона души е изправена пред риска да не успее да погаси чуждестранните си заеми от няколко месеца насам.
Повишаването на цените на петрола заради руската инвазия в Украйна допълнително влияе негативно на доставките на горива и повишава цените на храните в страната, в която около една трета от хората живеят в бедност. Местните медии съобщават за дълги опашки от хора, чакащи за горива и други основни стоки, като твърдят, че някои домакинства не са могли да платят сметките си. Валутата на Лаос, известна като кип, се срива от началото на тази година досега и е поевтиняла с повече от една трета спрямо щатския долар. По-високите лихвени проценти в САЩ повишиха стойността на долара и отслабиха тази на местните валути, като същевременно увеличиха дълговото бреме и оскъпиха вноса на много продукти.
Лаос, който и без това е силно задлъжнял, изпитва затруднения да изплаща тези заеми или да плаща за внос на горива. Според данни на Световната банка към декември миналата година страната е разполагала с резерви от 1,3 млрд. долара, но общите годишни задължения по външния дълг са приблизително на същата стойност до 2025 г., което се равнява на около половината от общите вътрешни приходи на страната.
През последните години Китай отпусна на Лаос огромни суми за финансиране на мащабни проекти като водноелектрическа централа и железопътна линия. Според високопоставени лица от Лаос само през изминалата година Пекин е дал тласък на 813 проекта на стойност над 16 млрд. долара.
Пакистан
Цените на горивата в Пакистан са се повишили с около 90% от края на май насам, след като правителството взе решение да прекрати субсидиите за горива. Властите се опитват да ограничи разходите, докато преговарят с МВФ за възобновяване на спасителната програма. Икономиката е изправена пред нарастващи високи разходи за основни стоки, а през юни годишната инфлация достигна 21,3%, което е най-високото ниво от 13 години насам. Подобно на Шри Ланка и Лаос, в Пакистан също са налице ограничени резерви в чуждестранна валута, които са намалели почти наполовина от август миналата година до днес.
Бившият министър-председател Имран Хан, който обеща да реши някои от тези проблеми, беше свален от власт, като не само влошената икономика е причина за това. Миналия месец високопоставен министър в пакистанското правителство призова гражданите да намалят количеството чай, което пият, за да намалят разходите на страната за внос на този продукт.
И тук Китай играе важна роля, тъй като по официални данни Пакистан дължи повече от една четвърт от дълга си на Пекин.
Малдивите
През последните години публичният дълг на Малдивите нарасна и вече надхвърля 100 % от БВП на страната. Подобно на Шри Ланка, пандемията засегна икономиката, която до голяма степен зависи от туризма. Нациите, които зависят толкова много от туризма, обикновено имат по-висок коефициент на публичния дълг, но според Световната банка островната държава е особено уязвима към по-високите разходи за гориво, тъй като икономиката ѝ не е диверсифицирана.
От американската инвестиционна банка „JPMorgan“ предупредиха, че ваканционната дестинация е изложена на риск от неизпълнение на задълженията си до края на 2023 г.
Бангладеш
През май инфлацията в Бангладеш достигна 8-годишен връх – 7,42%. С намаляването на резервите правителството предприе бързи действия за ограничаване на вноса на стоки от първа необходимост, като облекчи разпоредбите за извършване на парични преводи от милиони мигранти, живеещи в чужбина, и намали броя на пътуванията на високопоставени служители в чужбина.
Нарастващите цени на храните и електроенергията застрашават световната икономика, засегната от пандемията. Сега развиващите се страни, които години наред са вземали големи заеми, откриват, че слабите им основи ги правят особено уязвими към глобалните сътресения.
