Колапсът на 16-ата по големина банка в САЩ „Silicon Valley Bank“ /SVB/, както и на „Signature Bank“, е сигнал, че е възможно да има и други банки в същото положение. Регулаторът в страната предприе незабавни действия, за да ограничи щетите върху банковата система, както се случи през 2008 година. Това коментира риск анализаторът в „Капман Асет Мениджмънт“ Кристиян Фезелов за Искра.бг. Той обясни още:
„SVB основно кредитира стартъп компании в Силициевата долина. Излишният паричен ресурс инвестира в американски средносрочни и дългосрочни държавни ценни книжа, като позицията й достига до 70% от привлечения ресурс в размер на 210-220 млрд. долара. В случая с тази банка, това, което се откроява, е нейната зависимост от негарантирани депозити /над 250 000 долара/ и залагането й на предполагаеми сигурни дългосрочни американски държавни ценни книжа /ДЦК/, като експозицията на банката е над 170 млрд. долара в държавни облигации при привлечен ресурс /депозити/ от 215 млрд. долара. С поетапното покачване на основната лихва от ФЕД от 2022г., започват проблемите на банката, тъй като дохода по дългосрочните ДЦК нараства, но цената им пада в номинално изражение, като потенциалната загуба на банката в края на януари е над 27 млрд. долара при собствен капитал от около 25 млрд. долара. За да посрещне плащането по депозитите банката разпродава 21,5 млрд. долара ДЦК и реализира 1,8 млрд. ефективна загуба, което води до ликвидна криза за банката и е принудена да обяви фалит. Независимо от фалита й, Банковият регулатор обяви, че всички депозанти ще си получат сумите до последния долар.“
Експертът добави, че всички основни банки в САЩ имат подобни проблеми, поради което ФЕД е приел програма за подпомагане на финансовия сектор в размер на 2 трилиона долара.
На въпрос дали случващото се ще даде отражение върху банките в Европа, Фезелов отговори:
„По скоро не, но проблемите са сходни при големите банки в Европейския съюз /ЕС/ – „Deutsche Bank“, „Crédit Lyonnais“ и „Credit Suisse“, като последната има проблем със сигурността от няколко години, но е подкрепена от Швейцарската национална банка. На 16 март Европейската централна банка /ЕЦБ/ увеличи основния си лихвен процент с 0,5%. Ред е на ФЕД другата седмица на заседанието си да вземе решение дали ще продължи с паричното затягане /повишаване на основната лихва/, но очакванията са, че ще се въздържи за момента.“
У нас все още действа Валутният борд, който гарантира стабилността на лева и възпрепятства неконтролираното поемане на дълг от страна на държавата, посочи Фезелов. По думите му БНБ следи показателите за ликвидност и резерви на банките у нас, които са малко по-високи от тези в Еврозоната и САЩ, което гарантира лева. Попитан как българите могат да защитят спестяванията си, той отвърна – да диверсифицират риска като се съобразят с текущите условия, а именно:
- от гледна точка на влизане на България в Еврозоната да разпределят спестяванията си в лева и евро, като така ще намалят риска от курса на превалутиране при самото влизане;
- да обърнат част спестяванията си в реални пари и активи с вътрешна стойност – злато и сребро – за хеджиране срещу възможна криза и рецесия.
Специалистът уточнява, че настоящето не представлява и не претендира да е инвестиционен съвет, както и че всяко евентуално инвестиционно решение и действие на лица е изцяло за негова сметка и риск.
