„Никога не се отказвам! Това е най-важното. Каквото и да става, никога да не даваме назад. В нашия спорт често попадаме в трудни ситуации, в сложни за излизане позиции, но знам, че като си търпелив и вярваш в себе си, винаги ще намериш изход. Така е и в живота – никога не трябва да се предаваш, без значение от моментното положение.“
Това е съветът, който 22-годишният състезател по бразилско джиу-джицу Кристиян Кръстев би дал на себе си преди време, когато тепърва навлиза в света на бойните изкуства. Залата на „GFTeam“-Бургас става негов втори дом едва преди 3 години, поканен от треньора Пламен Петров-Легендата. Ден след ден, момчето тренира неуморно, за да стигне до днес, когато е повече от категоричен, че „това е спортът, с който искам да се занимавам до края на живота си, буквално“.
Тези и други любопитни факти за живота на младия боец разказа пред Искра.бг самият Кристиян. Пред медията ни той сподели, че е посветил немалко години от живота си на футбола, играейки в юношеските формати за отбора на „Нефтохимик“. Какво обаче слага край на кариерата му на терена?
„Когато преминах към мъжкия футбол, останах доста разочарован цялостно от отношението на треньорите. Мисля, че имах доста повече качества, но те не ги оцениха, по-малко ме пускаха да играя, не разчитаха много на мен и т.н. Аз бях в отбора 7-8 години и накрая не получих големия шанс, както се казва“, спомня си спортистът.
„Имаше едни 3-4 месеца, в които не спортувах, а аз съм свикнал да спортувам всеки ден и чувствах някаква празнота. Тогава открих бразилското джиу-джицу. По него ме запали Легендата най-вече. Той беше човекът, който ми даде старт в този спорт, както и Тодор Желязков“, допълва Кръстев.
- Още с встъпването на татамито ли те грабна BJJ?
Може би в началото не ми беше толкова интересно, но колкото повече научаваш, по-любопитно ти става. Първите месеци още не бях толкова заинтригуван, по онова време Пламен беше поканил и първите двама бразилци в залата. Ще прозвучи странно, но аз грам не осъзнавах каква възможност има пред мен, но малко преди те да си тръгнат, проумях с какви хора имам контакт. Замислих се, че те идват директно от Рио Де Жанейро, за да ни помогнат да учим и да се развиваме. Започна да ми светва лампичката колко е интересен този спорт и тези бойци на какво ниво са, но ми трябваше малко време да го осмисля. И оттогава пламна искрата. След това отидох на първото си състезание, бяха минали 7-8 месеца, откакто започнах. Там спечелих, което ме бутна още повече – с победите и опита идва и голямото желание.
- Джиу-джицуто ли е твоят път занапред?
Да, определено, това е нещото, което искам да правя професионално. Някой ден предполагам, че ще бъда и треньор, но в момента съм се съсредоточил изцяло в състезанията и резултатите. Иска ми се, когато започна да обучавам хора да знам че съм постигнал нещо в този спорт. Да имам доказателства, че наистина съм добър, не да го твърдя на думи, а да имам не само 2 златни медала в цялата си кариера, примерно. Искам да натрупам доста отличия и постижения, както моите треньори имат и всички ги уважават, това искам да се случи и с мен.
Кристиян тренира всеки делничен ден от 19:00 ч. в „GFTeam“, включително и събота – в по-ранните часове. В някои дни, ако няма как да отиде в клуба, намира други начини да се раздвижи, „но със сигурност отделям поне 2 часа дневно за спорт. Например сутринта ще изляза да направя лостове, ще отида на фитнес. Тренирам абсолютно всеки ден без неделя, неделя е ден за почивка, няма и как всеки ден да тренираш в залата, понеже е доста тежко. Почивката ражда шампиона, нали така беше?“
„Понякога усещам, че тялото ми е много изморено и чувствам, че трябва да остана вкъщи и да си почивам активно“, пояснява атлетът. Друг път пък предпочита в свободния си ден да излезе на разходка с приятели. По отношение на храненето, „може би това ми е най-големият проблем, трудно ми е да се ограничавам. Затова и Пламен постоянно ми прави забележки какво ям. Опитвам се да стоя настрана от вредните неща като газирано, захар. Алкохол употребявам много, много рядко“.
Като цяло си хапва всичко, тъй като благодарение на това, че тренира толкова редовно, „засега храната не ми оказва негативно влияние. Факт е обаче, че колкото по-качествени продукти приемаме, толкова повече енергия имаме“.
- Кой е успелият човек според Кристиян Кръстев?
В нашия спорт най-високата степен е черният колан, те са общо 5 – бял, син, лилав, кафяв и черен. Щом си постигнал черния колан, това означава, че си успял, но тогава нещата започват отначало. Най-високото отличие не казва непременно, че си наясно с всичко, но показва, че си човек, който не се отказва. Такъв, който е преминал през много труд, състезания, загуби, победи. Друго нещо, което е от изключително значение, е да си черен колан не само в залата, но и извън нея. Да бъдещ абсолютен шампион и в живота. Да демонстрираш с присъствието си такова високо ниво на отговорност навсякъде, където отидеш.
- Какво смяташ, че дължиш на спорта?
Най-вече дисциплината, но нея си я имам още от малък, от футбола. BJJ ми донесе много запознанства и приятели, които може би нямаше да открия извън него. Срещам се с хора от всякакви възрасти и с най-разнообразни професии. Контактите са едно от най-големите богатства, които дължа на бразилското джиу-джицу. И разбира се, спортът те кара да се чувстваш много добре – и физически, и психически.
- Лишенията?
Аз не гледам по този начин на особеностите в начина на живот, който водя като спортист. Свикнал съм да функционирам така. Да, не излизам много често, но мисля, че си заслужава. Самият факт, че се чувствам толкова добре, показва, че нямам нужда от другите неща. Не приемам ограниченията като лишения, това ми е ежедневието. Трябва да ви кажа, че аз, ако в 19:00 ч. не съм в залата вечер, се чувствам неспокоен. Просто е – изграждаш си режим и го спазваш неотменно.
Кристиян няма идоли – нито в спорта, нито в живота. Вдъхновява се най-вече от своите треньори – Пламен Петров и Тодор Желязков, на които дължи всичко постигнато дотук. Черпи мотивация и от черния колан на „GFTeam“ в София Константин Атанасов:
„Може би те са показател за това колко много усилия трябва да полагаме, за да се случат нещата“, констатира боецът и допълва: „Също така се вдъхновявам от момчетата в залата, с които тренираме всеки ден, защото те дават много от себе си в процеса и знаят каква е цената. Голяма мотивация са ми и бразилците, които Пламен кани в залата, нивото им определено е много високо“.
Максимата, която води напред младият състезател по бразилско джиу-джицу, гласи, че „няма невъзнаграден труд. Рано или късно винаги ще получиш награда за онова, за което си се трудил. Това е едно от главните неща, в които вярвам. Може сега да не се получи, но следващия път трябва да вярваш, че ще стане“.
Браво Торнадо мачкай ги!