Бившият министър-председател наричаше народните представители “безделници”, а подигравателните му действия показваха, че от тях нищо не зависи.
Днес виждаме опит за политически дебат в Народното събрание, на който очаквано се противопоставя емблемата на задкусилието ДПС. Въпреки техния цинизъм, воят им иде да ни покаже, че в крайна сметка посоката е правилна и колкото и заплашителни слова да се леят от устата на Йордан Цонев, времето на Догановите човечета изтича.
Дебатът преди гласуването на оставката на Никола Минчев показва проблеми на българската политика, сред които ниското ниво на парламентаризъм; липсата на разговор, основан на ценности, както и изобилстващото двуличие и лицемерие на дългогодишни народни предствители, чиито (без)действия на практика доведоха България до най-голямата криза – липсата на доверие в институциите и политиците.
В действителност, Никола Минчев като нов, млад, образован и възпитан човек в българската политика дава надежда за реформа в управлението на страната. Именно затова исканата му оставка няма общо с качествата или способностите му, а е продиктувана от страх. Страх, че нивото на председателя на Народното събрание е над един предишен председател, наречен “ТКП” по борисов образ и подобие.
Източник: Кристина Петкова
