„Критично мислене“ („Critical Thinking“) почти не се отличава от жанровите клишета, но някак прочувствената драма за група гимназисти, които си проправят път до националния турнир по шах, има сладост, която смекчава недостатъците му, написаха от „The New York Times“ в рецензията си на филма, излизащ утре.
Независимо дали възхвалява математиката, поезията или просто това как да бъдеш добро човешко същество, вдъхновяващият учител е точно толкова познат на филмовата аудитория, колкото е и тревомана на класа. Базиран на истинска история и сниман в пренебрегван квартал на Маями през 1998 г., филмът ни пренася в шумната класна стая на г-н Мартинес (изигран от режисьора Джон Легисамо).
„Шахът е страхотен изравнител“, казва той на учениците си от различни раси, използвайки играта, за да преподава предмета си по критично мислене – с нотки на расова история, неодобрявани от училищното му ръководство. Директорът (Рейчъл Бей Джоунс) може да се отнася към неговата класна стая като към сметище за злодеи, но Мартинес, подпомогнат от перуки и забавни акценти, обяснява сложните шахматни движения с ловкост, която преодолява безразличието им.
С цели, скромни като живота на своите герои, „Критично мислене“ следва предсказуемата драмата на аутсайдерите – преодоляването на проблемите в домовете на шахматните играчи от отбора и други пречки по пътя им към финала в Бевърли Хилс. Бавен и ясен, сценарият на филма знае, че шахматната среща не е разгорещен сблъсък, но енергичните млади играчи и евентуалният им триумф лесно те карат да се привържеш. Наркотиците и бандите може да примамват, но те не могат да се сравнят с моралите на спортсменството, работата в екип и мотивиращите речи на г-н Мартинес.
