Като ясен знак за тяхната сериозност да прекратят ескалиращия конфликт в Судан, четири източноафрикански държави, водени от Кения, настояват за разполагането на регионални сили, които да защитават цивилните и да гарантират, че хуманитарната помощ достига до милиони хора, хванати в капан във военната зона, пише „BBC“.
Получаването на съгласие от враждуващите фракции обаче ще бъде трудна задача, тъй като те не са показали интерес към нищо друго освен военна победа от избухването на конфликта в средата на април. Военните, оглавявани от генерал Абдел Фатах ал Бурхан, контролират по-голямата част от Източен и Централен Судан и се борят да задържат своите бази в столицата Хартум.
Съперничещите Сили за бърза подкрепа (RSF), водени от генерал Мохамед Хамдан Даголо, известен като „Хемедти“, постигнаха напредък в Хартум, където бойците им бяха обвинени в убийства, изнасилвания и окупиране и ограбване на болници.
Военните бомбардират безмилостно позиции на RSF в столицата, като според съобщенията причиняват широко разпространени цивилни жертви.
Над медийния хоризонт ужасяващо насилие бушува в западния регион на Судан Дарфур. RSF са превзели по-голямата част от региона. Заедно със съюзническите си арабски милиции, бойците на RSF прогониха много хиляди етнически масалити от историческата им родина в Западен Дарфур. Те изгориха двореца на султана, обичайния лидер на групата. Когато губернаторът Хамис Абакар го нарече „геноцид“, мъже в униформи на RSF го отвлякоха и убиха.
Повече от 160 000 масалитски бежанци са избягали през границата към Чад.
RSF също претърсиха град Залингей, дом на общността Fur, и обкръжиха двата най-големи града в региона, ал-Фашир и Нияла.
Много жители на Дарфур се опасяват, че това е кулминацията на дългогодишен план за трансформиране на етнически смесения регион във владение, управлявано от араби.
Спешната нужда в Западен Дарфур е гражданската защита. По ирония на съдбата мисията на ООН и Африканския съюз в Дарфур имаше точно този мандат. Но беше оттеглен преди две години с решение, което сега изглежда ужасно погрешно.
Силите на RSF също обсаждат столицата на щата Северен Кордофан Ел-Обейд. Ако го превземат, военните ще оцелеят само в джобовете на запад от река Нил.
В Южен Кордофан бунтовническа група, Народноосвободителното движение на Судан-Север, която води свой собствен бунт през последните 12 години, напредва към столицата на щата Кадугли, тъй като военните се оказват пренапрегнати да се бият с RSF.
Изведнъж започва и бурна дипломатическа активност. Но няма съгласие кой да е начело на управлението. От втората седмица на конфликта САЩ и Саудитска Арабия свикват преговори за прекратяване на огъня в саудитския град Джеда. Но надеждите за прекратяване на военните действия – най-скорошната по време на празника Курбан Байрам – идват и си отиват, без да намаляват темпото на насилието.
САЩ и Саудитска Арабия казват, че ще пуснат ново предложение през следващите дни. Те също така положиха усилия да привлекат Обединените арабски емирства (ОАЕ), което е важно, тъй като ОАЕ се смятат за основен поддръжник на RSF и, според някои доклади, продължават да ги въоръжават. ОАЕ не са коментирали докладите.
Преди малко повече от месец, без да бъдат впечатлени от ниската енергия на Африканския съюз (АС) в отговор на кризата, източноафриканските лидери стартираха собствена инициатива под егидата на регионалния орган Igad. Квартет – съставен от лидерите на Кения, Етиопия, Южен Судан и Джибути – беше назначен да търси прекратяване на огъня, хуманитарен достъп и политически диалог, за да възстанови прехода на Судан към демокрация.
Президентът на Кения Уилям Руто – който оглавява групата – беше откровен, описвайки войната като „безсмислена„, осъждайки и двете воюващи страни за използването на военната си мощ „за унищожаване на страната и убиване на цивилни“ и предупреждавайки, че „вече има признаци на геноцид“ в Дарфур. Именно тази група от лидери, които се срещнаха в столицата на Етиопия Адис Абеба в понеделник, направиха първите стъпки към организирането на регионални сили за намеса. Втората им опорна точка е да работят с американците и саудитците за свикване на среща лице в лице между воюващите генерали – Бурхан и Хемедти – за осигуряване на прекратяване на огъня.
Третият път е „приобщаващ политически процес“, който трябва да започне през август. Това изисква обединяване на цивилни представители и предоставянето им на достатъчна политическа подкрепа, така че да имат реално влияние в преговорите, като част от усилията да се гарантира, че Судан ще се върне по пътя на демокрацията.
Но генерал Бурхан отхвърли инициативата, твърдейки, че Руто е предубеден към RSF. Той също така обвинява лидерите на някои от цивилните партии, че са на страната на генерал Хемедти – те отвръщат, че генерал Бурхан е мобилизирал ислямистки групи на своя страна. Първо се съгласи, а после отказа да присъства на срещата в понеделник. Присъства делегат от RSF.
Военните претендират за наследството и легитимността на правителството, въпреки че взеха властта чрез преврат с RSF през 2019 г., преди лидерите им да се разпаднат, предизвиквайки гражданската война. Военните със сигурност имат по-силни претенции към правителството от RSF, която е паравоенна група, управлявана от семейство Даголо, правеща пари от своите златни мини, наемнически дейности и бизнес империя. Тя не проявява интерес към управлението и се съюзява с арабски расисти от Дарфур и съседните страни.
Недостатъкът на генерал Бурхан е, че неговите сили не могат да защитят нито държавата, нито населението. Всъщност те дори не контролират столицата, обичайният минимален праг за приемане като легитимно правителство в Африка.
Първоначално САЩ не успяха да изразят подкрепата си за инициативата на Руто, предпочитайки да се придържат към АС. Но се стигна до ангажиране с това, което е африканската намеса на най-високо ниво досега.
Конфликтът в Судан вече дестабилизира Южен Судан. Генерал Хемедти поиска Южен Судан да спре да плаща на суданското правителство – което означава генерал Бурхан – за използването на петролопровода до Порт Судан, единственият експортен маршрут за основния източник на приходи на тази страна. Южен Судан все още не е коментирал искането.
През уикенда Руто пътува до Чад, за да се срещне с президента Махамат Деби. Дълбоко уплашен от потенциала на кризата в Дарфур да дестабилизира страната му, Деби проведе кризисна среща с дарфурски лидери, включително командирите на бившите бунтовнически групи, за да обсъдят как най-добре да отговорят.
Египет вече е домакин на повече от 250 000 новопристигнали бежанци от Судан. Той се опасява, че продължаващото унищожаване на Хартум води до неумолимо изселване на цялата средна класа в страната – египтяните говорят за два милиона и дори повече. Президентът Абдул Фатах ал-Сиси обяви съвместна инициатива с Катар и свиква собствена среща на върха тази седмица.
Симпатиите на Египет открито са насочени към генерал Бурхан, което помага да се обясни защо той забавя изпълнението на плана Игад. Сиси вижда генерал Бурхан като свой най-надежден съюзник в Судан и е готов да толерира завръщането на судански ислямистки групировки – които имат подкрепата на Катар и Турция – ако това означава стабилизиране на страната. В някои дипломатически кръгове обаче има опасения, че съперничещите африкански и арабски мирни процеси ще се противопоставят взаимно.
Организацията на обединените нации беше отстранена. Неговият специален представител за Судан, Фолкер Пертес, беше избран заради техническите си умения в подкрепа на институционалното изграждане по време на вече прекъснатия преход към демокрация, а не заради опита си в посредничеството в брутален конфликт.
Освен това генерал Бурхан го обяви за персона нон грата. Повечето суданци са обезпокоени от неуспехите на ООН в Судан и не искат организацията да води дипломатически усилия. По същия начин суданците се притесняват, че обсебващият фокус на Европейския съюз върху миграцията означава, че те ще се справят с всеки лидер, който обещава да спре масовото изселване.
Някои суданци обвиняват ЕС, че е подкрепял RSF в миналото като част от план за контрол на границите на страната – твърдение, което ЕС оспорва.
Предизвикателството за установяване на мир в Судан е огромно. Планът на африканските лидери е най-смелият и всеобхватен досега, но все още има много пречки по пътя към мира – не на последно място отказът на враждуващите страни да приемат, че няма военно решение на конфликта.
