Културното наследство на България е в опасност, предупреди Сметната палата

Министерството на културата и Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) не работят ефективно за опазване и поддържане на културното наследство на България. Това е основният извод от одита на Сметната палата за дейностите на министерството и НИНКН за периода 2015-2018 г., съобщиха от институцията.

През последните 3 години не е правен мониторинг на състоянието на недвижимото културно наследство, а сградите паметници на културата се изоставят, което води до разрушаването им, пише в съобщението.

„Не са предприети почти никакви реални стъпки за задължаване на собствениците на стари сгради да ги поддържат и пазят. Това е довело до изоставяне на старите квартали на градовете, вместо да бъдат изпълнени с дух и история и да са предпочитана туристическа дестинация”, сигнализират от Сметната палата.

В одита се посочва още, че не е приета Национална стратегия за недвижимите културни ценности, които са 39 476 на брой. Няма и достатъчно човешки ресурс -средно над 3 000 обекта се падат годишно на един експерт в НИНКН.

В периода 2015 – 2018 г.

не е правен мониторинг на състоянието на недвижимото културно наследство

с изключение на няколко обекта с категория „световно значение“ – старинен град Несебър, Ивановски скални църкви, Мадарски конник, Рилски манастир, отбелязват одиторите.

„По-малко от една четвърт от всички декларирани архитектурно-строителните недвижими културни ценности са с предоставен статут на културна ценност. Всички останали – 14 780, са само декларирани, без да са изучени задълбочено и да е направена оценка на качествата им на културни ценности„, сочи анализът.

В същото време дори все още

няма определени режими за опазването на 93 на сто от обектите

с предоставен статут на недвижими културни ценности, са установили одиторите. Този процент достига 98 на сто при декларираните обекти, на които не е направена и оценка на притежаваните качества на културна ценност. „А определянето на режима за опазване на един обект е от ключово значение, тъй като регламентира точното местонахождение и площ на обекта, зоната около него, която попада под защита на закона, допустимите намеси в обекта и устройството и условията за ползване на техните територии и охранителни зони„, се казва в становището.

Декларираните недвижими културни ценности са общо 39 476, от които 19 438 са архитектурно-строителни (от тях 355 от национално значение).

Няма актуални данни за недвижимите културни ценности

информацията за състоянието на недвижими културни ценности не е събирана, обобщавана и анализирана системно, е друга от забележките на доклада.

Сметната палата е предприела този одит, след като през последните години редица публикации и репортажи в медиите сигнализират за лишаването на българските градове от огромна част от тяхното ценно архитектурно наследство. „Стотици къщи и сгради с впечатляващи архитектурни стилове са разрушавани, като на тяхно място се появяват нови строежи, които често пъти нямат нищо общо със заобикалящата архитектурна среда. Сгради със статут на паметници на културата са изоставени с години и се саморазрушават“, отбелязват от институцията.

Посочва се, че не се предприемат почти

никакви реални стъпки за задължаване на собствениците на стари сгради да ги поддържат

и пазят. „В резултат старите квартали на градовете са изоставени, вместо да бъдат изпълнени с дух и история и да са предпочитана туристическа дестинация. А конституцията гарантира правото на всеки гражданин да се ползва от националните културни ценности„, се допълва в съобщението.

Предмет на одита са създадените условия за изпълнение на дейностите по опазване и поддържане на недвижими културни ценности – архитектурни обекти в градска среда, дейностите по идентифициране, деклариране и предоставяне на статут, мониторингът и контролът.

Сред част от забележките след одита е, че повече от девет години след влизането в сила на Закона за културното наследство все още

няма Национална стратегия за развитието на културата

в която да се определят стратегически цели за управление и опазване на културното наследство. Не са издадени всички подзаконови нормативни актове, предвидени в Закона за културното наследство, които да осигурят прилагането му.

Дейността по опазване на недвижимо културно наследство не е осигурена с необходимото количество и качество човешки ресурси. Липсва обвързаност на числеността на служителите в Националния институт за недвижимо културно наследство и Министерството на културата с броя на недвижимите културни ценности и изпълнението на нормативно определените функции, отбелязват от Сметната палата.

Например средно

над 3000 обекта се падат годишно на един експерт

в Националния институт за недвижимо културно наследство за мониторинг на недвижими културни ценности.

И финансирането на дейностите по опазване на недвижимото културно наследство е значително по-малко от необходимото. Например заделените по бюджета на министерството средства за програма „Опазване на недвижимото културно наследство“ са едва 14 на сто от необходимите.

През одитирания период от Инспектората за опазване на културното наследство са проверени незначителен брой обекти – между 0.07 на сто и 0.54 на сто на година. Дейността не се планира и отчита адекватно, посочват от одитната институция.

Сред забележките е още, че управлението на Националната система за опазване на недвижимото културно наследство не е децентрализирано. Не са създадени и предвидените в Закона за културното наследство териториални структури на Министерството на културата и на Националния институт за недвижимо културно наследство.

„Поддържането на Националния документален архив на Националния институт за недвижимо културно наследство не отговаря на нормативните изисквания за създаването на досиета за обектите. Няма досиета за значителна част от обектите, тъй като поради спецификата на законодателството през различните периоди е било възможно да се декларират много обекти с един акт, без за тях да е налична каквато и да било документация. А създадените досиета имат пропуски по отношение на пълнота и актуалност. Помещенията, в които се съхранява архивът, не са достатъчни“, пише още в доклада.

Отбелязва се, че не е изпълнено и въведеното през 2016 г. изискване за водене на Националния документален архив в електронен вид.

В резултат на извършения одит са дадени 15 препоръки на министъра на културата и 6 препоръки на директора на Националния институт за недвижимо културно наследство.

В доклада се посочва още, че отговорност за управленските решения през одитирания период носят следните министри на културата: Вежди Рашидов (07.11.2014 г. – 27.01.2017 г.), Рашко Младенов (27.01.2017 – 04.05.2017) и Боил Банов (04.05.2017 г. – понастоящем) и директори на Националния институт за недвижимо културно наследство – Даниела Джуркова (18.10.2013 г.- понастоящем) и Красимир Тодоров (26.06.2017 г. – 03.08.2018 г.)