„Здравейте, търся да закупя домашни ябълки, чисти от вредни химикали и подходящи за малко дете. За София.“
„Здравейте, някой знае ли откъде може да се закупят плодове и зеленчуци, които не са пръскани с 50 неща? Въпросът ми е по-скоро дали има някой от селата, който гледа за себе си и би се съгласил да ми продаде продукция? Трябва ми чиста храна за малко дете.“
„Предлагаме домашна сланина, готова за консумация. Изпращам с куриерска фирма.“
„Здравейте, търся производители на всякакъв вид домашно производство храни /зеленчуци, плодове, консерви, суджуци…всичко/.“
Обяви от този тип във Facebook за търсене и предлагане на домашно приготвена храна, плодове, зеленчуци, конфитюри, месни и млечни продукти, се увеличават с всеки изминал ден, но какви рискове крият? За отговора на този въпрос от Искра.бг потърсихме създателя на онлайн платформата „Ние, потребителите“ Габриела Руменова.
Припомняме, че при предишен разговор за пазаруването от социалната мрежа и от онлайн платформи, експертът подробно запозна читателите ни с опасностите, които крие то, като още тогава подчерта:
„Потребителите трябва да знаят, че могат да се ползват от правата си по Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ като 2-годишна гаранция на стоките, връщане в 14-дневен срок на покупката, само когато пазаруват като физически лица от търговци, които по занятие извършват продажби. Тоест не са физически лица тези, които им продават стоките. В нашата платформа сме получавали запитвания от хора, които са закупили нещо от търговец, но на името на фирма – тогава не могат да се възползват от правата, които дава ЗЗП, защото той регламентира правата на крайните потребители, когато става въпрос за действително физическо лице, което купува стоки и услуги за лично ползване, а не за професионални цели и то от търговци.“
А тук става дума за храни, където опасностите вече са много по-големи, тъй като те не са преминали контрол и никой не носи отговорност за тях. Според Руменова в случай на проблем, единственият начин потребителите да потърсят правата си, е по съдебен път. За пореден път тя призовава хората, решили да пазаруват от Facebook групи или онлайн платформи, да намират няколко начина за комуникация с отсрещната страна. В повечето случаи диалогът се осъществява чрез „Messenger“, но ако акаунтът бъде изтрит и с него изчезват всички следи. Добре е да се търси контакт през телефона, имейли и като цяло – по-проследими канали за комуникация.
„Потребителите могат да прeдявят искове за нанесени нематериални щети. Не е хубаво кореспонденцията да бъде единствено в „Messenger“ и е по-добре нещата да се случват чрез електронните пощи. Клиентът трябва да докаже чрез някаква кореспонденция или свидетели, че е закупил дадената стока от отсрещната страна и то по безспорен начин. Иначе става дума срещу дума. Не е невъзможно, но трудно се стига до осъдителна присъда.“
Гаранцията за безопасността на домашните храни във Facebook идва най-вече от тези, които я препоръчват и от тези, които я предлагат, а според Руменова тя се равнява на нула. Тя сподели и други свои наблюдения:
„Не е изключена и възможността един и същи продукт, на който не му е обявена официално цената, да бъде предлаган на различни стойности. Злоупотребата се случва в „Messenger“, когато потребител попита каква е цената на дадена стока и тогава може да му се каже по-различна /по-висока или по-ниска/ спрямо на друг заинтересован.“
Рисковете са свързани не само с условията, при които се извършва продажбата, а и с начина на приготвяне на стоката, както и със съхранението й, отбеляза Руменова. Тя изтъкна, че дори и в магазините има случаи продукти в срок на годност, но при неправилно съхранение, да се развалят и да бъдат опасни за здравето.
„Всички тези неща са риск и трябва да се обърне внимание на потребителите да не гледат лековато на това.“
Опасности от този тип крие и разносната търговия, коментира още Руменова. По думите й покрай инфлацията и поскъпването много хора са се ориентирали към нея, а пример са бабите с млякото по тротоарите.
„Какви рискове крие разносната търговия? Не е ясно доколко този продукт не е заразен с нещо. Ако е месо – животното може да е болно. И това нещо никой не го проверява. Ако е мляко – то стои ден на слънцето на тротоара и съответно претърпява някакви промени заради топлината. Отделно, че тези хора не издават платежни документи.“
В заключение Руменова препоръчва на хората, които попадат на подобни Facebook групи за продажба на домашни храни или на разносна търговия, да сигнализират в Българската агенция по безопасност на храните.
