Комплекси от къщи, ресторанти за бързо хранене, офиси за недвижими имоти и полуразрушени високи сгради са разположени в близост до широките магистрали в Ирбил, седалището на полуавтономния кюрдски регион в Северен Ирак. Много членове на политическия и бизнес елит живеят в крайградска затворена общност, известна под името Американското село, където жилищата се продават за 5 млн. долара, а пищните градини консумират повече от 1 милион литра вода на ден през лятото.
Бляскавият разкош е далеч от обстановката преди 20 години. Тогава Ирбил беше изостанала провинциална столица, в която нямаше дори летище. Това обаче се променя бързо след оглавената от САЩ инвазия в Ирак през 2003 г., която води до свалянето на Саддам Хюсеин. Анализаторите твърдят, че иракските кюрди и по-специално кюрдската политическа класа са били най-облагодетелствани в един конфликт, в който победителите са малко. Промяната е налице въпреки факта, че за обикновените кюрди ползите от новия ред са ограничени заради корупцията и борбата за власт между двете основни кюрдски партии и между Ирбил и Багдад, иракската столица, пише „APNews“.
След инвазията на САЩ голяма част от Ирак изпадна в хаос, тъй като окупационните американски сили се бореха да потушат множество бунтове, а множество политически и религиозни общности се опитваха да запълнят „вакуума“ във властта, останал в Багдад. Въпреки хаоса, кюрдите, считани за верни съюзници на американците, укрепиха политическите си позиции и бяха привлечени от идеята за чуждестранни инвестиции. Ирбил бързо се превърна в град на петролния бум. Две години по-късно, през 2005 г., там беше открито ново търговско летище, построено с турски средства, а няколко години след това и разширено международно летище.
След разпадането на Османската империя след Първата световна война, в клаузите на Севърския договор от 1920 г. на кюрдите е обещана независима родина. Договорът обаче така и не е ратифициран и „Кюрдистан“ е разпокъсан. Оттогава насам в Иран, Ирак и Турция често биват регистрирани кюрдски бунтове, а в Сирия кюрдите се сблъскват с подкрепяни от Турция сили.
В Ирак кюрдският регион получи фактическо самоуправление през 1991 г., когато Съединените щати наложиха над него зона, забранена за полети, в отговор на бруталните репресии на Саддам Хюсеин срещу кюрдските демонстрации на недоволство. Иракският президент Абдул Латиф Рашид също даде похвална оценка на събитията след 2003 г., като заяви, че кюрдите са се стремили към „демократичен Ирак и в същото време към някаква форма на самоопределение на своя народ“. Според него след свалянето на Саддам Хюсеин от власт кюрдската общност е постигнала голям напредък, а именно да се превърне в силна група в Багдад.
Конституцията, приета след инвазията, утвърди полунезависимия статут на кюрдския регион, а неофициалното споразумение за разпределение на властта предвижда президентът на Ирак винаги да е кюрд, министър-председателят – шиит, а председателят на парламента – сунит. В кюрдския регион „наследството“ от инвазията на САЩ усложнява ситуацията. Двете основни кюрдски партии се борят за власт, а Ирбил и Багдад са в противоречие по отношение на територията и разпределението на приходите от петрол.
Междувременно арабите в кюрдския регион и малцинствата, включително туркмените и язидите, се чувстват отхвърлени от новия ред, както и кюрдите, които не са свързани с една от двете основни партии, които служат като „вратари“ на възможностите в кюрдския регион.
Тъй като през последните години икономическият подем е в застой както поради вътрешни проблеми, така и поради световните икономически тенденции, все повече кюрдски младежи напускат страната в търсене на по-добри възможности. По данни на Международната организация на труда през 2021 г. в провинция Ирбил 19,2 % от мъжете и 38 % от жените на възраст 15-24 години са били безработни и не са посещавали училище.
