Старши икономистът от Института за пазарна икономика /ИПИ/ Лъчезар Богданов написа анализ в социалната мрежа Facebook, в който обясни защо България толкова бавно догонва развитите икономики в Европейския съюз /ЕС/. Публикуваме го без редакторска намеса:
„От 2006 г. България е неизменно на опашката с най-нисък БВП на човек от населението по паритет на покупателната способност. През 2022 г. достигнахме 59% от средното за ЕС. Доближихме с 2 пункта за годината, пак с по 2 пункта през 2021 г. още толкова дори в годината на пандемията. Но това ни прави (за пореден път) „средняци“ – вместо „отличници“.
Традиционно се сравняваме с Румъния и изводите не са в наша полза – през 2022 г. Румъния диша във врата на Полша, изравни Португалия и Унгария, вече е далеч пред Словакия и Гърция.
А „отличникът“ е Литва – от 2010 до 2022 г. нивото на БВП на човек доближава средното за ЕС с 29 процентни пункта, при 24 пункта за Румъния и 14 за България. А от 2000 г. досега Литва скъсява изоставането с 52 пункта, Румъния с 51, а България – с 30 пункта. Сега Литва, заедно с Естония, която също е сред най-добрите примери, доближава дори Италия, а вече е над средния БВП на човек на Испания.
Голямата разлика между България и „отличниците“ са инвестициите – в България те са по-малко и стагнират, в Литва и Румъния са много повече след десетилетие на бърз растеж:
– Докато за периода 2010-2022 г. в Литва образуването на основен капитал отчита средногодишен реален ръст от 6,4%, а в Румъния – 3,9%, в България имаме спад от 0,1%!
– Така през 2022 г. в литовската икономика се инвестира със 107% повече (т.е. повече от двойно) в реално изражение в сравнение с 2010 г., в румънската – с 57% повече, а в българската – с 3% по-малко, т.е. за 12 години се връщаме под нивото на 2010 г.!
– През миналата година бруто образуването на основен капитал в България е едва 15,4% от БВП – ниво, невиждано от средата на 1990-те години. За последните пет години то е средно 17,6% от БВП, докато в Литва е 21,2% от БВП, а в Румъния – 23,4% от БВП.
Защо в България се инвестира толкова по-малко в сравнение с Литва и Румъния е въпрос, който се надяваме да започне да диктува дневния ред на политиците след изборите.“
