Как преживяванията на едно семейство, сблъскало се с предаваната от кърлежи болест резонира с пандемията от коронавирус. Прочетете историята им публикувана в „Al Jazeera“:
С безкрайния низ от новини за пандемията от коронавирус, заливащи Фейсбук страницата ми, преживявам истинско дежа вю. Всичко ми напомня за ужаса, който преживях преди 20 години, когато бях на 11 години и живеех с шестчленното си семейство в предградията на Сверен Потомак в щата Мериленд. Беше в началото на 2000-та година, когато майка ми много нехарактерно изпищя от спалнята си в края на коридора. Ужасена побягнах към нея, за да я открия втренчена в отражението си в огледалото.
“Не мога да движа лицето си тази страна”, изпелтечи тя, сочейки дясната част. Все още сънено, дясното й око и крайчеца на устата й бяха провиснали все едно са й натежали. Половината от лицето й бе мистериозно парализирано.
Сблъсъкът със симптома на парализата на Бел бе само началото на редица усложнения, през които иначе здравата ми 41-годишна майка, се наложи да премине през въпросната година. След месеци на агонизираща болка, световъртеж, повръщане, парализиране на краката и неправилни лекарски диагнози, съмняващи се в инфекция на бъбреците, доктор по инфекциозни болести най-накрая я диагностицира с неврологична лаймска болест, която се причинява от спираловидна бактерия, наречена Borrelia burgdorferi и разпространяваща се чрез кърлежи. Поради напредналият вече стадии на заболяването, се наложи да я подложат на шестседмично интравенозно лечение и на едногодишно лечение с антибиотици, съпътствано от физиотерапия.
Лаймската болест преобърна живота на семейството ми точно толкова спонтанно, колкото COVID-19 засегна животите на стотици хиляди души от цял свят. Без предупреждение и както впоследствие видяхме – с тежки и всеобхватни социални и икономически последици.
Повторната вълна
Веднага след като майка ми се възстанови, баща ми се зарази с лаймска болест, събуждайки се един ден с изтръпналост в ръцете. Мъчителна болка в цялото тяло, различни и объркващи неврологични проблеми като дезориентация, проблеми с паметта и размазано зрение се проявиха впоследствие. След като медицинските тестове категорично потвърдиха лаймска болест, той също получи шестседмично интравенозно лечение и две години и половина лечение с антибиотици. Симптомите му окончателно отшумяха едва десет години по-късно.
Братята ми и сестрите ми бяха следващите, които се разболяха. Докато аз продължавах да ходя на гимназия, да изпълнявам домашните си задължения и да излизам и да се забавлявам с приятели, братът ми близнак и по-малката ми сестра обикаляха от лекарски кабинети и болници, с оплаквания от болка в ставите, висока температура и гадене. Брат ми претърпя сериозни усложнения с паметта и болки в ставите, което драстично затрудни успешното му завършване на учебната година. След дълго отсъствие от училище, те бяха диагностицирани с лаймска болест, съпътствана с друга предавана от кърлежи болест, след което бяха лекувани с антибиотици, до последвалото им възстановяване.
На 16 години и подтисната от напрежението да се грижа за болните членове на семейството си, най-накрая реших да прекарам малко време с тях, след което ежедневните ми главоболия и чести обриви бяха свързани с лаймската болест. Последва лечение с антибиотици.
Как епидемията резонира?
Въпреки че много от вас може и да не са наясно с дългогодишната полемика в медицинските общности, поради липсата на достатъчно медийно внимание, лаймската болест подобно на COVID-19 се превърна в глобална епидемия. Лаймската болест е най-честото предавано от паразити заболяване в Съединените Американски Щати, като близо 30 000 случая се регистрират всяка година от американския център за контрол и превенция на заразите. Някои експерти вярват, че реалният брой на заболелите е поне десет пъти по-висок. В статистиките не се включват и заболелите от следболнична лаймска болест, която не се влияе от обикновените лечения с антибиотици и засяга близо 2 000 000 американци всяка година. Някои учени твърдят, че броят на заразените с лаймска болест в страната е по-висок от този на страдащите от рак на гърдата, HIV, и хепатит “C” взети заедно.
Разбира се болестите не могат да бъдат сравнявани, тъй като COVID-19 е изключително заразен и се предава от човек на човек, докато лаймската болест се предава единствено от кърлежи и други паразити, които са заразени с вируса. Също така симптомите на COVID-19 изглеждат ограничени, докато при лаймската болест могат драстично да различават в зависимост от развитието и разновидността на заболяването. Най-големият риск на COVID-19 са респираторните проблеми, които създава, докато лаймската болест в напреднал стадии може да увреди мозъка или сърцето.
И въпреки това, докато американското правителство води брифинг след брифинг за панедмията от COVID-19, ставам свидетелка как центърът за превенция се проваля в реакцията си, подобно на провала си при борбата с лаймската болест. Макар и лаймската болест да е известна повече от 40 години на човечеството, все още нямаме надежден начин за тестване на заболяването. Тестовете, с които разполагаме, не засичат бактерията на лаймската болест, а проверяват за наличието на антитела, които в ранните етапи на заболяването не могат да бъдат отчетени. Без надежден тест лекарите могат лесно могат грешно да диагностицират заболяването, тъй като характерният обрив не винаги се проявява, а понякога е скрит в косата. Както и беше случаят с моето семейство. Поради тази причина заболяването в много случаи може да остане недиагностицирано, което да доведе до грешни лечения и дори смърт.
Все още няма намерено лечение за COVID-19 и макар за лаймска болест да има, то невинаги е ефективно, особено когато пациентите не са диагностицирани своевременно. Въпреки това указанията са лекуването на лаймска болест не са актуализирани с десетилетия.
И макар в момента да се разработва ваксина за COVID-19, намира го за трудно да се зарадвам, тъй като все още няма ваксина против лаймска болест. И така, докато едната пандемия се разраства, другата се разраства в сянката й.
Лъч надежда
Сърцето ми се стопля от доброволците, автомобилните компании и текстилните компании, които се втурнаха да предоставят защитно облекло и медицинско оборудване за здравните работници. На фона на мрачните времена, в които се озовахме, може би това е възможност за всички ни да си направим равносметката как живеем, какво ценим и как отношението и поведението ни се отразява върху хората около нас. Дали бихме могли да впрегнем енергията, която влагаме за спирането на една бързо разрастваща се заплаха и да я пренасочим към макар и по-бавно развиващите се, но също толкова наболели заплахи от лаймската болест и климатичните промени? Дали ще спрем да наблюдаваме безучастно как необратимото се превръща в необратимо? Дали ще можем да съхраним социалното отговорност, която проявяваме и за дните след пандемията?
Наскоро проведох разговор със семейството си за спомените ни от лаймската болест и си дадох сметка колко дълго сме отбягвали темата. За нас това бяха години на объркване и отчуждаване, които заровихме дълбоко, въпреки че в голяма степен предопределиха животите ни в много отношения. Понякога хората не вярват какво сме преживяли. Понякога и самите ние не можем да повярваме.
Този път обаче е различно. Като четем за всички семейства от цял свят, изолирани в домовете си, не се чувстваме толкова самотни. Пандемията послужи да ни припомни сблъсъците на човечеството с исторически епидемии, така че да насочим нужния фокус върху проблема и да положим нужните усилия колективно да го облекчим и превъзмогнем.
Брат ми вече е баща и по негови думи възприема двете семейства неразривно свързани.
“Никога няма да забравя какво преживяхме със семейството ми”, ми сподели той в имейл. “През тези седмици се сближихме повече от когато и да било и за нищо не света не бих ги заменил”.
Превод: Ивайло Йотов
