На 12 април 2025 г. православните християни в България отбелязват Лазаровден – един от най-женствените и красиви празници в народния календар, който предвещава настъпването на Великден и идването на пролетта.
Лазаровден се чества винаги в съботата преди Цветница и носи силно символично значение. Според християнската традиция, на този ден Исус Христос възкресява Лазар – четиридневен покойник, брат на Марта и Мария. Чудото се приема като предзнаменование за Христовото възкресение, а празникът е натоварен с богата духовна и фолклорна символика.
Лазаруване – ритуал на женствеността и благословията
Най-знаковият обичай, свързан с Лазаровден, е лазаруването – древна моминска традиция, която оцелява през вековете. Млади, неомъжени момичета – лазарки – обличат празнични носии, сплитат венци от пролетни цветя и тръгват из селото или квартала, за да благославят домовете с песни и наричания за здраве, плодородие и благополучие.
В замяна, стопаните ги даряват с яйца, брашно и пари – символи на живот и благоденствие. Смята се, че момиче, което не е лазарувало, не може да се омъжи.
През 2025 г. в много български населени места традицията е оживена от местни читалища, училища и културни центрове, които организират възстановки на обичая.
Обредната храна и символите на пролетта
Типични за Лазаровден са обредните хлябове – с красиви украси от тесто под формата на цветя, птици или кръстове. Те се носят в църква за освещаване или се подаряват на лазарките. Венците от върба, които момичетата сплитат, се запазват през цялата година – като символ на здраве и защита.
Въпреки че празникът има религиозни корени, неговата народна форма често надделява – и до днес той остава жив мост между християнството и езическите представи за прераждането на природата.
Лазаровден – традиция в риск?
През последните години все по-често се чува тревога, че обичаят изчезва от големите градове, където ритъмът на съвременното ежедневие изтласква народните традиции. Образователни и културни институции опитват да възродят интереса сред децата и младите хора, но борбата с комерсиализацията и глобализацията не е лека.
И все пак, в малките населени места, Лазаровден продължава да се почита с неподправена обич и усещане за принадлежност – като живо доказателство, че народната памет не се забравя лесно.
За още новини вижте ТУК
Присъединете се към нашия Телеграм
