Според най-подробния научен анализ до момента, ледниците по света се топят по-бързо от всякога под въздействието на климатичните промени. Планинските ледници – замръзнали реки от лед – служат като ресурс за прясна вода за милиони хора по света и съдържат достатъчно вода, за да повишат глобалното ниво на морето с 32 см (13 инча), ако се разтопят напълно. Но от началото на века те са загубили повече от 6500 милиарда тона – или 5% – от своя лед.
И темпото на топене на ледниците се увеличава. През последното десетилетие загубите на ледници бяха с повече от една трета по-големи отколкото през периода 2000-2011.
Изследването комбинира над 230 регионални оценки от 35 изследователски екипа по целия свят, което прави учените още по-уверени относно точността на това колко бързо се топят ледниците и как те ще се променят в бъдеще.
Ледниците са отлични индикатори за климатичните промени.
В стабилен климат те остават с приблизително същия размер, като спечелват толкова лед чрез снеговалеж, колкото губят чрез топене.
Но ледниците са намалявали почти навсякъде през последните 20 години, тъй като температурите се повишиха в резултат на човешката дейност, най-вече горенето на изкопаеми горива.
Между 2000 и 2023 година ледниците извън основните ледени щитове на Гренландия и Антарктида са загубили около 270 милиарда тона лед средно годишно.
Тези цифри не са лесни за възприемане. Затова Майкъл Цемп, директор на Световната служба за мониторинг на ледниците и водещ автор на изследването, използва аналогия.
270-те милиарда тона лед, загубени за една година, „отговарят на потреблението на вода от цялото световно население за 30 години, като се предполага 3 литра на човек на ден“, каза той пред BBC News.
Темпото на промяна в някои региони е било особено екстремно. Например Централна Европа е загубила 39% от своя ледников лед само за малко повече от 20 години.
Новостта на това изследване, публикувано в списание Nature, не е толкова в откритията, че ледниците се топят все по-бързо – това вече беше известно. Вместо това, силата на изследването е в обединяването на доказателствата от цялата изследователска общност.
Има различни начини за оценка на промените в ледниците, от полеви измервания до различни видове сателитни данни. Всеки от тях има своите предимства и недостатъци. Например, директните измервания на ледниците предоставят много подробна информация, но са налични само за малка част от над 200 000 ледника по света.
Чрез систематично комбиниране на тези различни подходи учените могат да бъдат много по-уверени в това, какво точно се случва. Тези общностни оценки „са жизненоважни, тъй като те дават увереност на хората да използват техните открития“, каза Андрю Шепърд, ръководител на катедрата по география и околна среда в университета Нортъмбрия, който не е автор на последното изследване.
„Това включва други климатични учени, правителства, индустрията и, разбира се, всеки, който е загрижен за въздействието на глобалното затопляне.“
Ледниците отнемат време, за да реагират напълно на променящия се климат – в зависимост от техния размер, от няколко години до много десетилетия.
Това означава, че те ще продължат да се топят и в следващите години. Но, което е решаващо, количеството лед, загубен до края на века, ще зависи силно от това колко много човечеството ще продължи да затопля планетата чрез освобождаване на въглероден диоксид и други парникови газове.
Това може да е разликата между загубата на една четвърт от леда по света, ако се постигнат глобалните климатични цели, и почти половината, ако затоплянето продължи неконтролирано, предупреждава изследването.
„Всяка десета част от степента на затопляне, която можем да избегнем, ще спаси някои ледници и ще ни спести много щети“, обясни професор Цемп.
Тези последици надхвърлят местните промени в ландшафтите и екосистемите – или както казва професор Цемп, „това, което се случва на ледника, не остава там“.
Стотици милиони хора по света в някаква степен разчитат на вода от ледниците, които действат като гигантските резервоари, помагащи да се осигури вода при суша. Когато ледниците изчезнат, изчезва и тяхното водоснабдяване.
Има и глобални последици. Дори на пръв поглед малки увеличения на глобалното ниво на морето – от планински ледници, основните ледени щитове на Гренландия и Антарктида, и по-топлите океански води, които заемат повече пространство, могат значително да увеличат честотата на наводненията по крайбрежието.
„Всяко увеличение на морското ниво с един сантиметър излага допълнително 2 милиона души на ежегодни наводнения някъде по нашата планета“, каза професор Шепърд.
Глобалните морски нива вече са се повишили с повече от 20 см (8 инча) от 1900 г., като около половината от това увеличение е настъпило след началото на 90-те години на миналия век, а се очаква по-бързо увеличаване в следващите десетилетия.
За още новини вижте ТУК
Присъединете се към нашия Телеграм
