Опустошителният пожар в катедралата „Нотр Дам” във Франция възроди една легенда, според която Колю Фичето е помогнал за ремонта й. В социалните мрежи това предание се разпространява и украсява мълниеносно като бележитият българин се представя за спасител на емблематичния храм.
Легендата
Последните дни историята популяризира отец Георги – игумен на Преображенския манастир край Велико Търново. Той обясни, че тя се предава от уста на уста в региона и старата столица, където е живял след 30-тата си година известният строител. Пази се като предание и от монасите в обителта.
Основният сюжет на легендата е следният:
Колю Фичето заминал за Франция, за да помогне за преодоляването на строителен проблем в катедралата „Нотр Дам”. Там се появила огромна пукнатина, която застрашавала конструктивно емблематичната сграда. Когато пристигнал, талантливият майстор обиколил всички стени като допирал до тях ухото и лицето си. Така проверявал за повишена влажност. След това излязъл навън и започнал да обикаля величествената църква. В един момент видял тънка струя вода, която изтичала от едната стена. Разбрал, че водата е избрала този път и разпоредил да се направи чешма. Благодарните французи искали да го възнаградят, но българина отказал парична награда. Приел за спомен само скъп часовник, като знак за добрата си работа.
Така френският храм бил спасен и оцелял векове наред до скорошния пожар.
Тази легенда се пази сред монашеската общност, тъй като Колю Фичето изгражда в Преображенския манастир два храма – „Свето Благовещение” и „Свети Апостол Андрей”. За съжаление и двете църкви са се самосрутили поради свлачищните процеси на терена на обителта. Съхранена и действаща е църквата „Свето Преображение” с известния стенопис „Колелото на живота”.
Как се появява тази легенда?
Своя версия има уредника Мадлена Маймарева на музей „Колю Фичето. Живот и творчество” в родния град на великия българин – Дряново. Тя посочва, че двама библиографи са проучвали дейността на великия строител и са разговаряли с негови съвременници. Това са Дабко Уста Генчов, който публикува биографичната си книга през 1893 г., но в нея такава легенда липсва. Историята не е описана и от другия изследовател – архитект Георги Козаров (1872-1953), в неговата творба, посветена на известния строител. В произведението му са цитирани поименно всички хора, с които архитектът разговарял.
Според г-жа Маймарева, тази легенда се появява едва през 2006 г. Публикувана е в книгата „Първомайсторът” на потомък на дряновския майстор – Константин Фичев. Неговият внук Константин Фичев Младши обаче напомня във Фейсбук страницата си, че историята трябва да се приема само като легенда. Той отбелязва, че част от знаковите творения на строителния гений не са в добро състояние, а някои се рушат. Сред тях е уникалната църква с въртящите се колони „Св. Константин и Елена” в старата столица.
Покрай голямата популярност на преданието за участието на Колю фичето в ремонта на „Нотр Дам” обаче остава един въпрос. На нас, българите, необходима ли ни е тази легенда, за да популяризираме великия майстор или да повдигнем националното си самочувствие?
Според уредничката великият дряновец не се нуждае от това предание. Той създава собствен архитектурен стил, признат е не само приживе от съвременниците си, а и от благодарните поколения. Днес се възхищаваме не само на новите архитектурни принципи, които въвежда, но и на великолепните му строителни творения, посочва тя.
Архитектурни шедьоври на Уста Колю Фичето
Смята се, че е роден в Дряново през 1800 година в бедно семейство. Като 30-годишен продава къщата си на семейство Карамихови от града и заминава да живее във Велико Търново. За съжаление днес не са запазени и двете къщи в съседните градове.
В много от градовете в Централна Северна България се намират повечето от архитектурните му шедьоври. По-известните му мостове са при Бяла Русенско, Покритият мост в Ловеч, на река Дряноввска в Дряново, на река Росица при Севлиево. Мостът на река Веселина вече може да се види само на снимка в музея на Уста Фичето.
Той е съградил прекрасни църкви и манастири в цялата настояща великотърновска и в съседни области. Сред тях са Килифаревски манастир „Рождество Богородично”, Соколовски манастир „Успение Богородично” в Габрово, храм „Свети Никола” в Дряново, църква „Света Троица в Свищов”.
Във Велико Търново е изградил голяма част от храмовете в града – „Свети Никола”, „Свети Спас”, Света Марина”, „Свети Кирил и Методий” и разбира се знаковият – „Свети Константин и Елена”. На мястото на днешния катедрален храм в града – „Рождество Богородично”, се е намирала издигната от майстора едноименна църква. Тя е пострадала обаче от земетресението през 1913 г.
Буди възхищение и административната сграда във Велико Търново – „Конака”, която днес е част от комплекса на музей „Учредително събрание”. Сред неговите шедьоври е Къщата с маймунката в града. В съседно Дряново подобна къща е Икономовата. Емблематичен за „Царевград Търнов“ е ханът на „Хаджи Николи”.
Сред известните му промишлени сгради в старата столица са „Маазата на Хаджи Минчо”, фабриката на Стефан Карагьозов, магазията на Никола Хаджиконов и др.
„Трудно може да бъдат представена цялата строителна и архитектурна дейност на великия майстор. Повече информация за може да бъде получена в музея му в Дряново, който т.г. ще отбележи 50 години от създаването си“, посочи уредничката.
Неговият живот и това, което е съградил с ръцете си, не се нуждае от допълнително украсяване със съвременни легенди.
Повече за музея на Уста Кольо Фичето можете да научите в следващата статия.
