Лидерите на ЕС се договориха за по-амбициозна цел за намаляване на парниковите газове – намаляването им с 55% до 2030 г., а не с 40%, информира “BBC”. Новата цел беше постигната след трудни целодневни разговори в Брюксел. Полша, която силно разчита на въглища, спечели проект за финансиране от ЕС, с който да ѝ се помогне да премине към чиста енергия.
Комисията на Европейския съюз ще изготви подробни планове за всичките 27 държави-членки да допринесат за целта от 55%, измерена спрямо нивата на емисии на CO2 от 1990 г. насам. Председателят на Съвета на ЕС Шарл Мишел приветства споразумението, като написа в Туитър, че “Европа е лидерът в борбата срещу изменението на климата”.
Това е част от глобалните усилия за справяне с изменението на климата чрез намаляване на атмосферното замърсяване, особено на емисиите на въглероден диоксид (CO2). Парижкото климатично споразумение, подписано през 2016 г., има за цел да поддържа покачване на глобалната температура доста под 2 градуса по Целзий, за предпочитане в рамките на максимално покачване от 1,5 градуса.
Само малко подобрение
Кампанийните екологични групи казват, че целта от 55% не стига достатъчно далеч. А Европейският парламент, който тепърва ще обсъжда новата цел, призова за намаляване с 60%. Себастиан Манг от Грийнпийс смята, че “доказателствата показват, че тази сделка е само малко подобрение на съкращенията на емисиите, които ЕС се очаква да постигне”.
От своя страна “Грийнпийс” настоява за минимално намаляване на въглеродните емисии от 65% в Европейския съюз. Тази цифра се застъпва и от Йоханес Валдмюлер от австрийската зелена група Global 2000. Правителството на Обединеното кралство планира да намали емисиите във Великобритания с 68% през следващото десетилетие.
Междувременно Австралия заяви, че ще постигне обещанието си за емисии до 2030 г., дадено по Парижкото споразумение, без да прибягва до използването на стари въглеродни кредити. Австралия превъзхожда предишните си климатични цели, което означава, че е натрупала кредити за компенсиране на въглеродните емисии. Но имаше международна опозиция срещу идеята да се използват тези кредити, вместо да се приемат по-амбициозни мерки за чиста енергия.
През септември Комисията на ЕС изготви своя план за постигане на целта от 55% до 2030 г. и заяви, че най-малко 30% от дългосрочния бюджет на ЕС в размер на 1,8 трлн. ще бъде насочен към справянето с този проблем. За да се постигне целта от 55%, се казва, че годишните инвестиции в енергийната система ще трябва да бъдат около 350 млрд. евро по-високи в целия ЕС.
Обемът на вноса на изкопаеми горива в ЕС трябва да спадне с повече от 25% в сравнение с нивата от 2015 г., се казва в него. Според Комисията до 2030 г. делът на възобновяемите източници в производството на електроенергия трябва да се увеличи до около 66%, а източниците на изкопаеми горива да намалеят до под 20%.
През първата половина на тази година цифрата в ЕС за производството на електроенергия от възобновяеми източници беше 40%, а тази за изкопаемите горива беше 34%. Понастоящем в ЕС изгарянето на изкопаеми горива в енергийния сектор представлява малко над 75% от общите емисии на парникови газове в ЕС, по-голямата част от които са CO2, казва още Комисията.
