Лидерите на Европейския съюз се сблъскаха по темата как да спасят икономиките си от спадa, причинен от COVID-19 кризата. Прогнозите са, че пандемията ще предизвика най-тежката рецесия след Голямата депресия през 30-те години, пише „The Guardian“.
След като проведоха срещата на високо равнище във видеоконференция, тъй като потвърденият брой на смъртните случаи, причинени от COVID-19 стигнаха 108 000 в цялото Европейско икономическо пространство и Великобритания, 27-те лидери инструктираха ръководителя на изпълнителната власт на ЕС Урсула фон дер Лайен да изготви план за възстановяване.
Италианският премиер Джузепе Конте каза на групата, че спешната ситуация в здравеопазването се е превърнала в икономическа и социална спешна ситуация и добави: “но сега също сме изправени пред политическа спешна ситуация”.
Италия се отклони от испанския план за безвъзмездни средства в размер на 1,5 млн. евро, които се отпускат за най-засегнатите страни, финансиран от “непреходни” (без падеж) облигации. Френският президент Еманюел Макрон също подкрепи идеята, като заяви: “Европа няма бъдеще, ако не успеем да намерим отговор на тази изключително шокираща ситуация”. Той добави, че мащабите на кризата изискват финансови трансфери към най-тежко засегнатите държави, а не само заеми.
Но Германия, Швеция, Холандия и други северни страни се грижат за финансовите трансфери, като предпочитат да изтеглят заеми. Разделението между безвъзмездните средства и заемите замени предишния разкол на ЕС между страните, които търсят съвместно емитиран дълг на ЕС, и онези, които се противопоставиха на разделянето, което също се отрази доста по линиите Север – Юг.
Председателят на Европейския съвет Чарлз Мишел, който ръководи заседанието, не помоли лидерите на ЕС да подпишат официален текст на срещата, за да се избегнат загуба часове, които ще се пропилеят над един документ, както се случи на предишната виртуална среща на върха на ЕС.
Фон дер Лайен заяви, че “тази вечер са обменяни аргументи, но по много конструктивен начин”. Тя отбеляза: “Със сигурност ще има стабилен баланс между безвъзмездните средства и заемите и това е въпрос на преговори в рамките на групата от държави-членки” и добави, че и двете имат плюсове и минуси.
Председателят на комисията също предупреди, че “здравната ситуация все още не е напълно контролирана и много държави-членки все още не са достигнали своя връх”. Нейният план за икономическо спасяване вероятно ще се основава на предложение за 2 трилиона евро, изготвено от служителите ѝ, което включва потенциален фонд за възстановяване в размер на 323 милиарда евро, набиране на средства на капиталовите пазари и съгласуване на измъчения въпрос за следващия седемгодишен бюджет на ЕС.
Германският канцлер Ангела Меркел заяви, че фондът за възстановяване е в интерес на Германия и че страната ѝ ще трябва да направи по-големи вноски в бюджета на ЕС. “В духа на солидарността трябва да сме готови да направим напълно различни, тоест значително по-високи вноски в европейския бюджет за определен период от време”, заяви Меркел пред Бундестага преди срещата на върха.
Към лидерите с призив се присъедини и Кристин Лагард, ръководител на Европейската централна банка, която предупреди останалите участници за рисковете да направят твърде малко твърде късно, тъй като тя прогнозира, че продукцията от Еврозоната може да спадне с 15% през 2020 г. при най-лошия сценарий.
Както се очакваше, лидерите одобриха спасителен пакет от 540 милиарда евро, изготвен от техните финансови министри по-рано този месец. Част от това споразумение дава право на държавите да вземат заеми от спасителния фонд на еврозоната, който е част от Европейския механизъм за стабилност.
Превод: Диана Тодорова
