Добрите взаимоотношения между премиера и президента на Словакия приключиха, пише „Politico“. А за критиците им това е още един знак, че страната е в упадък.
Роберт Фицо, все по-нелибералният министър-председател на страната, който беше тежко ранен при опит за убийство през май, вече няма подкрепата на някогашния си верен служител – президента Петер Пелегрини.
През последните седмици Пелегрини, който беше подкрепен от Фицо, когато се кандидатира за президент, отправи редица критики към премиера – от това как той е насочил страната към авторитаризъм до неуспеха му да организира тази година тържества в чест на кадифената революция от 1989 г. и подкрепата му за виден антиваксър.
Макар че президентският отпор е сигнал, че само година след като се върна на власт за четвърти път, Фицо е по-слаб, отколкото беше някога, а Пелегрини прави сено, докато грее слънце, много наблюдатели казват, че това положение е само временно. Ето какво коментира Михал Вашечка, политолог от Института за политика в Братислав:
„Когато стане по-силен, Пелегрини ще спре с всякакъв вид критики. Пелегрини винаги ще играе с продемократичната, проевропейска карта на Словакия, когато може да си го позволи … това може да продължи, но само докато Фицо отново стане по-силен.“
Любов и омраза
Когато Фицо подкрепи Пелегрини в кандидатурата му за президент по-рано тази година, това се смяташе за принудителен брак. Благодарение на подкрепата му през април Пелегрини победи прозападния дипломат Иван Корчок – като по този начин стана длъжник на Фицо. Но Фицо и Пелегрини не обединиха усилията си, защото се харесваха – всъщност точно обратното. Дори и в публичното пространство има доказателства за взаимна неприязън – от обидите, които си разменят двамата, до това, че Пелегрини напуска партията на Фицо и основава своя собствена. Вашечка е категоричен:
„Словакия се разпада. С всеки месец става все по-зле – а с предстоящия нов данъчен пакет в страна, която вече е най-скъпата в Централна Европа, хората ще бъдат много недоволни, включително и избирателите на Фицо.“
Словашката конституция дава на президента ограничени правомощия, които включват назначаване на посланици, връщане на закони в парламента и издаване на амнистии. Но един президент, който е враждебно настроен към правителството, може да забави процеса на приемане на законите.
Победата на Пелегрини на президентските избори се разглеждаше като предоставяне на управляващата коалиция на Фицо на пълен контрол върху изпълнителната и законодателната власт в Братислава. Но обтегнатите отношения са лоша новина за Фицо.
Без мълчаливото одобрение на политиките на правителството от страна на Пелегрини в качеството му на президент, осъществяването на спорните реформи на министър-председателя в медиите, съдебната система и полицията, които според критиците са антидемократични, може да отнеме повече време.
В миналото лоялността на Пелегрини към Фицо му спечели обидния прякор podržtaška – букв. в превод „този, който държи торби“, термин за прислужник или лакей – хиляди словаци го наричаха така по време на протестите преди изборите.
„Сега президентът ще има възможност да покаже естеството на своя мандат“, заяви пред „POLITICO“ Корчок, бивш кандидат за президент и външен министър, който наскоро се присъедини към либералната партия „Прогресивна Словакия“.
„Той е президент, излязъл от правителствена коалиция, но държавният глава трябва да бъде безпартиен, отдалечен от политиката.“
Коалиционният разрив е очевиден, каза той и по думите му точно това прави страната нестабилна.
Как започна всичко?
Историята между двамата датира от 2002 г., когато Пелегрини влиза в политиката като асистент на депутат от ляво-популистката партия „Смер“ (Посока) на Фицо, която Фицо е основал три години по-рано. Пелегрини продължава да се изкачва по кариерната стълбица и оттогава е заемал много постове – от министър до министър-председател, а сега и президент. Според Вашечка той дължи успеха си на Фицо. На свой ред Фицо очаква от Пелегрини да бъде лоялен. Вашечка изтъква:
„Фицо е авторитарен човек, който не цени нищо повече от лоялността. В един момент Пелегрини не беше лоялен. И Фико никога не му е простил. Отношенията им никога не са били добри, а от 2020 г. насам са направо лоши“.
Самият Фико веднъж заяви, че е „създал“ Пелегрини.
Когато през 2018 г. Фицо беше принуден да се оттегли от поста си след масови протести след убийството на разследващия журналист Ян Куциак и годеницата му Мартина Кушнирова, Пелегрини го замени на поста министър-председател. Амбициите му нарастват и през юни 2020 г. той обявява, че ще се отдели от Смер и ще създаде своя собствена партия „Глас“.
От парламентарните избори през октомври 2023 г., които Фицо печели, Hlas е член на водената от Smer управляваща коалиция заедно с крайнодясната Словашка национална партия (SNS) и подкрепя всички решения на Smer.
Правителство в криза
Ето защо бунтът на Пелегрини срещу Фицо е знак, че управляващата коалиция преживява по-сериозни сътресения.
Правителството на Фицо в момента разполага само с крехко мнозинство от 76 от общо 150 депутати в парламента, след като през октомври трима депутати от СНС напуснаха фракцията си поради вътрешни спорове. Триото заплашва да не подкрепи коалицията, докато тя не изпълни техните искания.
В друг разрив Глас и СНС се скараха за поста председател на парламента, който преди това се заемаше от Пелегрини, преди той да спечели президентския пост.
За да се увеличат проблемите на коалицията, проевропейската опозиционна либерална партия „Прогресивна Словакия“ се издига в социологическите проучвания и през декември е подкрепена от 24,8% от имащите право на глас, а „Смер“ изостава с 19,1%, което е знак за дълбочината на недоволството на избирателите от политиката на правителството – особено от въвеждането на голям данъчен пакет. На конгреса на партията „Смер“ през ноември Фицо намекна, че може да свика предсрочни избори.
Кабинетът на Фицо не отговори на молбата за коментар, както и никой от неговите депутати.
Говорителят на Пелегрини отрече да има някакви разногласия между Фико и Пелегрини и заяви пред „POLITICO“, че президентът остава „стабилизиращ и обединяващ елемент на словашката политическа сцена“. Говорителят обясни:
„Като пряко избран президент той има мандат от народа да защитава неговите интереси. Затова той е готов да оцени, ако правителството изпълнява тези интереси чрез своите действия, и е също толкова готов да бъде критичен, ако правителството се отклони от тази задача.“
