Ливан се стреми към национално единство: Войната съживява мрачни спомени

Когато през 1982 г. Израел нахлу в Ливан, той се възползва от острите противоречия в страната, която по онова време беше разтърсена от гражданска война, припомня „Politico“. Сега обаче, въпреки дългогодишните разногласия, много ливанци отчаяно се опитват да запазят духа на национална солидарност и единство, отчаяно изправени пред лицето на израелските атаки отвъд южната граница. Наред с това, те искат да изградят нов политически ред, след като „Хизбула“ е отслабена, отчасти чрез избирането на нов лидер след двугодишен „вакуум“ във властта. Нищо от това няма да бъде лесно. Предизвикателството да се запази една страна, опустошена от икономическата криза, в която 85 % от хората живеят под прага на бедността, е стряскащо.

Понастоящем Ливан е изправен пред най-сериозната криза, свързана с масовото бягство на хора от домовете им, от над четири десетилетия насам, докато израелските военни сили си разменят ожесточено огън с групировката „Хизбула“ в южната част на страната. Ливанските власти са оборудвали 500 училища, за да отговорят на нуждите на евакуираните граждани в цялата страна, но това не е достатъчно. Повече от 1 милион души са разселени принудително, а хиляди спят на открито по плажовете, под мостовете и по улиците. В северната част на страната вече са изградени импровизирани палаткови лагери.

Пол Салем, дългогодишен анализатор на ситуацията в Ливан, която преди време е бил начело на мозъчния тръст „Институт за Близкия изток“, заяви, че под натиска на конфликта съществуват рискове от нова ескалация на напрежението сред религиозните групи в страната. Той отбеляза още, че хората имат желание да си помагат взаимно, което по негови думи е окуражаващо. Той допълни, че много хора отварят домовете си, посрещат евакуираните и гледат на шиитите не като на хора от „Хизбула“, а като на обикновени ливански граждани.

Горчиви спомени

Опасностите, свързани със стабилността на Ливан, се увеличават, колкото по-дълго се проточва израелската офанзива, а местните жители се подготвят за най-лошото, тъй като са белязани не само от историята на гражданската война от 1975-1990 г. и от израелските атаки, но и от опустошителната експлозия в пристанището на 4 август 2020 г., която причини смъртта на над 200 души и остави стотици хиляди без дом.

Хирург, който работи в Бейрут, се съгласи да се изправи анонимно пред репортер на „Politico“. Той призна, че  болницата, в която работи, се подготвя за най-лошия възможен сценарий, тъй като Израел извършва въздушни удари, насочени към града, като използва опита от 2020 г.

„Подготвили сме се, че както след взрива на 4 август, сега вероятно също ще има много жертви. Можем да приемем в отделенията 200, 300 ранени наведнъж. Не знаем дали ще бъдат повече, но все пак сме подготвени,“, казва медикът.

„Възобновихме работата на кризисното звено, което действа активно от 4 август. Дълго време не провеждахме никакви срещи, но сега те бяха възобновени,“, обясни още той.

Много ливанци се опасяват, че израелците не само ще останат на тяхна територия, осъществявайки продължителна окупация, но и че планират да насочат атаките си и към територия, която се намира далеч отвъд река Литани. Става въпрос за така наречената ключова „синя линия“, зад която се предполага, че „Хизбула“ ще изтегли силите си. Ливанските цивилни граждани са инструктирани да бягат на север от друга река – Авали, която се намира на повече от 60 км от израелско-ливанската граница.

Служебният министър-председател на Ливан Наджиб Микати предупреди, че в момента страната му е изправена пред един от най-опасните етапи в своята история, като призова ООН за спешно финансиране в помощ на всички местни жители, които са били разселени от военните действия до момента. Сред наболелите проблеми на Ливан несъмнено е икономическата криза. По повод на това министърът на икономиката Амин Салам заяви в сряда в ефира на ливанската национална телевизия, че страната не получава достатъчно международна помощ.

„Слабостта и парализата на Ливан ще имат сериозни последици за всички съседни страни. Нашата икономика не може да понесе дори и един ден повече война,“, коментира той.

МТСП ще продължи да подкрепя социалното включване на хората с епилепсия