Може да е само вторник, но Владимир Путин има адски напрегната седмица, пише „Politico“. През последните няколко дни Москва успя да насади разделение сред враговете си, да дискредитира германския канцлер и да осуети усилията на Украйна да си осигури ключови оръжия – и всичко това без да отрови или убие нито един човек.
За протокола: В петък руската пропагандна мрежа RT публикува тайно направен запис на видеоконференция между няколко висши германски военни служители, сред които ръководителя на германските военновъздушни сили Инго Герхарц. По време на близо 40-минутната среща, състояла се на 19 февруари, мъжете обсъждат в детайли политиката и логистиката на доставката на крилати ракети „Таурус“ в Украйна, както и възможните цели.
За Путин, който след десетилетия начело на Русия си остава шпионин по душа, няма по-голяма радост от това да надхитри противниците на Русия в областта на тъмните изкуства /особено Германия, където е прекарал част от кариерата си в КГБ, ръководейки агенти/. За да бъдем честни, Путин получи сериозна помощ – макар и неволно – от германския канцлер Олаф Шолц.
Само няколко дни преди руснаците да пуснат записа, Шолц публично изключи изпращането на ракети „Таурус“ в Украйна с аргумента, че това би наложило Германия да изпрати войници във военна зона, което според канцлера би довело до риск Германия да се превърне в руска мишена.
„Изненадан съм, че някои хора дори не се трогват от случващото се, че дори не се замислят дали това, което правим, може да доведе до един вид участие във война“, коментира Шолц пред репортери в Берлин на 26 февруари, като предположи (за тяхно съжаление), че Великобритания и Франция, които вече доставят подобни ракетни системи за залпов огън на Украйна, имат персонал на място там. Шолц обясни:
„Това е много далекобойно оръжие и нещото, което правят британците и французите по отношение на контрола на целите и поддръжката на контрола на целите, не може да бъде направено в Германия. Всеки, който е разглеждал тази система, разбира за какво става въпрос.“
Изглежда, че всички, с изключение на висшето ръководство на германските военновъздушни сили. По време на прихванатия разговор генералите не само обсъждат как ракетите могат да бъдат доставени в Украйна, без да се налага да се поставят ботуши на земята, но и изразяват объркване от позицията на Шолц.
„Никой всъщност не знае защо канцлерът блокира“, казва в един момент генерал Герхарц. По-нататък той описва това, което нарича „сурови слухове“ за причините, поради които Берлин не изпраща „Таурус“, включително, че ракетите не работят правилно – предположение, което той отхвърля като „глупост“. Генералът разкрива, че е чул този слух от репортер, който е изключително близък до канцлера.
Още преди да бъде публикуван записът, Шолц се сблъсква със сериозен отпор заради твърдението си, че Германия ще трябва да разположи войски.
Миналата седмица високопоставеният депутат от групата на Зелените Антон Хофрайтер заяви, че Шолц „очевидно не казва истината“ за ракетите „Таурус“, като отбеляза, че Германия е изпратила 260 ракети в Южна Корея, без да разполага с такава целева подкрепа, каквато описва канцлерът. Хофрайтер предположи, че истинската причина за нежеланието на Шолц може да е, че „той няма доверие на украинците“.
Всъщност Шолц и колегите му социалдемократи-скептици имат дългогодишен страх, че Киев може да използва всички управляеми ракети, изпратени от Берлин, за да атакува директно Москва. Ракетите „Таурус“, които обикновено се изстрелват от дъното на изтребител, имат обсег от около 500 км, което означава, че украински самолет, който прави кратък обход над северната граница на страната, може да доближи руската столица. Привържениците на изпращането на ракетите твърдят, че досега Украйна не е нарушила ограниченията, наложени върху разполагането на оръжия, които Германия и други държави са доставили. Със сигурност рискът Украйна да пренебрегне тези ограничения в разгара на битката не може да бъде пренебрегнат. И все пак, като се има предвид, че Германия вече е доставила на Украйна близо 30 млрд. евро под формата на помощи и военно оборудване, включително танкове, много експерти по сигурността поставят под въпрос логиката зад отказа на Шолц по отношение на „Таурус“.
Привидната цел на изтеклата в медиите среща е била да се разработи комуникационна стратегия за германския министър на отбраната Борис Писториус, която да му даде риторична амуниция в разговорите му с Шолц. Едно от опасенията, споделени от висшите офицери, беше, че Великобритания и Франция вече се съпротивляват сами да изпратят още крилати ракети, докато Германия не последва примера им. Подтекстът беше, че макар че германските „Таурус“ сами по себе си нямаше да определят изхода на войната, те щяха да бъдат част от много по-голяма верига за доставки, която държи Украйна над водата.
Едно от „уникалните предимства“ на „Таурус“, предполагат офицерите, е, че ракетите са особено прецизни, което би могло да улесни Украйна да унищожи стратегически цели като Керченския мост, свързващ Русия и Крим. Един от офицерите заяви, че военновъздушните сили „интензивно са проучили“ как да унищожат моста, като прогнозира, че Украйна ще има нужда от 10-20 ракети „Таурус“ за това. По-големият проблем, както се съгласиха те, беше да се преодолеят опасенията на германското правителство от привидното германско участие. Обучението на украинците за самостоятелно използване на ракетите ще отнеме няколко месеца; нещо повече, те ще се нуждаят от подробна информация за насочване, която ще трябва да дойде от Германия.
Едно от предложенията, обсъдени по време на разговора, включваше използването на изпълнителя на отбранителни услуги, който произвежда ракетите, като посредник и изпращане на данните за насочване с кола през Полша до Украйна.
„Някой би могъл да пътува напред-назад“ – предложи един от офицерите.
Друг участник предупреди колегите си да не предлагат подобни идеи на Писториус, защото те биха могли да провалят проекта, преди да е стартирал. Той уточни:
„Трябва да внимаваме да не формулираме някакви критерии за убийство в началото. Представете си какво ще стане, ако пресата разбере за това!“
Един от начините да се избегнат подобни трудности може да е да се привлекат САЩ или Великобритания. Ето какво каза един от офицерите:
„Знаем, че има много хора с американски акцент, които тичат наоколо в цивилни дрехи в украинското командване.“
Правителството на Шолц се опитва да окачестви обмена като вид военна игра, за която се плаща на военните офицери. Истинският скандал, твърди Писториус, е „информационната война“ на Путин. В неделя Писториус заяви:
„Имаме работа с хибридна атака, включваща дезинформация, за да ни раздели и да подкопае нашето единство. Не бива да се поддаваме на заблуждението на Путин.“
В действителност обаче руската хакерска атака се дължеше повече на старомодно шпионско майсторство, отколкото на дезинформация. Да, Путин може би използва записа, за да подхрани пропагандната си машина у дома, представяйки го като още едно доказателство, че Западът иска да получи Русия. Германия обаче пропуска информация като решето, а контраразузнавателната ѝ защита се нуждае от основен ремонт. Освен това нищо от казаното от офицерите по време на разговора не е било манипулирано. Именно това прави записа толкова силен: това не е дезинформация, а просто нецензурирана информация.
Записът разкрива институционалната неудовлетвореност на германските военни и недоумението им от неотстъпчивостта на канцлера по отношение на изпращането на крилати ракети. За съжаление на Украйна, публикуването на разговора направи още по-невероятно Киев да получи ракетите, поне засега. Политици от опозицията сигнализираха, че може да поискат разследване на случая и на това дали Шолц е бил откровен за причините, поради които не е изпратил ракетите. Но този процес може да отнеме седмици, ако не и месеци, и няма да помогне на Украйна. Родерих Кисеветер, депутат от Християндемократическата партия, който ръководи партията си в комисията по външни работи на Бундестага, е категоричен:
„Шолц все повече се превръща в риск за сигурността на Европа.“
В понеделник Шолц, пренебрегвайки призивите на външния си министър да действа, даде да се разбере, че изтичането на информация не е променило позицията му.
„Аз съм канцлер и това е ще си остане така“, каза той по време на посещение в Южна Германия.
За Путин мисията е изпълнена.
от “дъното на самолет “ до дъното но журналистиката разстоянието е един шолц.