Френският президент Еманюел Макрон заяви в понеделник, че не бива да се изключва изпращането на западни войски в Украйна, докато европейските лидери приключваха срещата на върха за подкрепа на Киев, предава „Politico“. На пресконференция в Париж, където току-що приключи срещата, Макрон коментира:
„Днес не постигнахме консенсус за официално изпращане на сухопътни войски, но … нищо не е изключено. Ще направим, каквото е необходимо, за да гарантираме, че Русия не може да спечели тази война.“
Френският президент добави:
„Разгромът на Русия е задължителен за сигурността и стабилността на Европа.“
Макрон потвърди, че темата за западни ботуши на терен в Украйна е била обсъдена по „много свободен и директен“ начин, като добави, че „всичко е възможно, ако е полезно“. Темата беше повдигната публично за първи път от словашкия министър-председател Роберт Фицо, който заяви, че в „документ с ограничен достъп“ преди срещата на върха е било намекнато, че „редица държави – членки на НАТО и ЕС, обмислят изпращането на войски в Украйна на двустранна основа“.
Лидерите на ЕС се придвижиха и към споразумение за увеличаване на покупките на боеприпаси за Украйна от доставчици от трети страни – нещо, което противоречи на програмата за стратегическа автономия на Франция и желанието ѝ да стимулира европейската отбранителна промишленост.
В понеделник вечерта чешкият министър-председател Петр Фиала заяви, че по време на разговорите в Париж е получил голяма подкрепа от европейските партньори за предложението си за снабдяване на Киев със снаряди от страни извън ЕС. Чешката република води кампания за набиране на 1,4 млрд. евро за заплащане на боеприпаси за Украйна, като компенсация за блокирания пакет от помощи от САЩ и забавянето на доставките от ЕС. Френският президент заяви, че Париж ще вземе участие в инициативата, като добави:
„В момента се очаква да се появи нова инициатива. Напълно сме отворени за нея, единствената цел е да бъдем ефективни в помощта за украинците.“
Делегатите посочиха, че страните правят преглед на това какви снаряди могат да бъдат закупени на пазара, преди да вземат решение след 10 дни.
За Франция това е значителна промяна. Преди това Париж твърдеше, че прибързаното закупуване на оръжия и снаряди извън ЕС рискува да демотивира европейските производители на отбранителни продукти в момент, когато континентът трябва да бъде по-самостоятелен.
„Това е признание за предизвикателството, пред което е изправена Украйна, и че има малко повече отстъпки, това е заслуга на французите. Те отдавна изпитват загриженост (относно покупките от страни извън ЕС) и това е знак, че са готови да бъдат прагматични“, изтъкна Муджтаба Рахман, ръководител на отдела за Европа в Eurasia Group.
Преди срещата на върха украинският президент Володимир Зеленски остро напомни, че Европейският съюз като цяло не е изпълнил обещанията си за доставки на боеприпаси. В речта си в Киев Зеленски подчерта, че Съюзът не е успял да достави 1 милион снаряда до март. На пресконференция заедно с българския министър-председател Николай Денков Зеленски подчерта:
„От милионите снаряди, обещани ни от Европейския съюз, пристигнаха не 50 %, а 30%. За съжаление…“
Макрон съобщи също, че лидерите са се договорили да създадат девета коалиция за дълбоки удари, която ще се съсредоточи върху ракетите със среден и дълъг обсег. Другите коалиции включват артилерия, противовъздушна отбрана и разминиране.
Докато Франция и Обединеното кралство вече изпратиха на Украйна ракети с голям обсег на действие, съответно SCALP и Storm Shadows, германският канцлер Олаф Шолц в понеделник отново заяви, че правителството му не подкрепя предоставянето на Киев на своите ракети с голям обсег на действие Taurus.
Срещата на високо равнище в Париж се проведе в момент, когато Украйна, която навлезе в третата година на войната срещу нахлуващите сили на Русия, е изправена пред недостиг на боеприпаси на фронтовата линия и несигурност относно непостоянната подкрепа на Запада, въпреки че е подписала двустранни споразумения за сигурност с Франция, Германия, Италия, Канада и Дания.
