Олимпийските игри в Париж трябваше да бъдат венец на триумфалния момент за френския президент Еманюел Макрон, празник на величието на Франция, който започва с церемония по откриването, толкова дръзка, че нищо подобно не е виждано от времето на Луи XV, пише „Politico“.
Но дори и парадът по река Сена и останалата част от игрите да преминат без проблеми, Макрон няма да получи коронация. В момента той просто се надява на почивка от вътрешната политика.
„Нуждаем се от почивка, от време, за да се успокоим, да спрем многобройните и различни политически атаки“, коментира съюзник на Макрон, на когото бе предоставена анонимност, за да говори откровено.
Политическата съдба на Макрон вероятно никога не е изглеждала по-мрачна. Френският президент изненада собствения си лагер, когато призова за предсрочни избори, след като бе брутално победен от крайната десница, която водеше кампания срещу Макрон, на европейските избори през юни. Вследствие на това коалицията на френския президент претърпя втори удар по време на парламентарните избори и загуби десетки места. Напрежението през последните седмици е в разгара си, като нито една партия или коалиция не е в състояние да получи мнозинство в парламента и да състави правителство.
Тази седмица френският президент призова за „политическо примирие“, за да се прекъсне политическата суматоха, която самият той отприщи. След като всички погледи са насочени към Париж, Макрон ще може да остави за кратко настрана вътрешните си проблеми, тъй като ще бъде домакин на световни знаменитости, сред които певицата Селин Дион, рапърът Снуп Дог и милиардерът Елон Мъск, шеф на Tesla.
Церемонията по откриването на Олимпийските игри в Париж в петък се очаква да бъде артистичен и логистичен тур де форс с плаващ парад по Сена и зрители на брега на реката. Макрон обаче ще се изправи пред света в необичайна позиция – без министър-председател до себе си и със страна, ръководена от служебно правителство, което знае, че дните му са преброени.
Все пак Олимпийските игри могат да работят в негова полза, заяви социологът от Ipsos Матийо Галард. Той изтъкна:
„Цялото внимание на медиите и на французите ще бъде насочено към игрите.“
Олимпийските игри и последващите ги летни ваканции – по традиция продължителна почивка във Франция – биха могли да осигурят на Макрон „фактическа почивка“, обясни Галяр. Тази пауза може да се окаже политически целесъобразна.
„Истината е, че когато оставим нещата да се успокоят, печелим“, заяви съюзникът на Макрон, посочвайки скорошната изненадваща победа на центриста, който запази ключови позиции в Националното събрание.
Олимпийска победа за Макрон?
Макрон винаги се е стремял да използва силата на спорта, като често се е представял за старши треньор на Франция, изказвал е възторжени речи на футболистите и е празнувал с Les Bleus. Сниман е по потник и в бокс, обича да играе футбол с благотворителна цел и демонстративно поддържа отношения с Килиан Мбапе, звездата на националния отбор. Това не винаги се получава. Мбапе напусна Пари Сен Жермен в посока Реал Мадрид това лято въпреки многократните лични увертюри на Макрон. В други случаи това е довеждало до някои сериозно смущаващи моменти. През 2022 г. френският президент се спусна на терена в Катар, за да утеши играчите след поражението на финала на Световното първенство от Аржентина, което подразни феновете. Преди Игрите в Париж Макрон призова сънародниците си да се гордеят, че са французи, въпреки напрегнатата политическа ситуация.
„Ние ще посрещнем света, това е огромна гордост. Франция е гостоприемна нация, това е дръзка Франция, това е Франция, която се гордее с историята си“, каза той по време на интервю за френската телевизия. И дори предложи Олимпийските игри, които бяха организирани от политици от различни партии, като „метафора“ за това как трябва да работи политиката.
Но според социолога Бруно Жанбар е малко вероятно Макрон да се възползва от някакъв олимпийски бонус, подобно на това, което се случи, когато Франция спечели Световната купа по футбол през 1998 г. при бившия президент Жак Ширак.
„Ширак получи тласък, защото лявата опозиция управляваше страната и той можеше да се възползва от фактора на доброто настроение като държавен глава“, подчерта Жанбар, визирайки периода, когато президентът и премиерът бяха от различни партии, което изглежда ще се повтори. И допълни:
„Но този път е различно, политиката не е на същото място, дори нямаме правителство.“
Кубчето на Рубик в политиката
Песимизмът в партията на Макрон „Ренесанс“ е голям, а няколко вътрешни лица твърдят, че перспективата за постигане на споразумение в парламента за съставяне на правителство изглежда далечна. Ето какво коментира бившият депутат от „Ренесанс“ Кристоф Вайсберг заяви:
„Нуждаем се от почивка… но това няма да промени нищо. Никой не иска да даде на Макрон победа.“
Някои от поддръжниците на Макрон обаче се надяват, че с времето може да се намери път за създаване на коалиция, която да е готова да работи с президента.
Но Галард, социологът от Ипсос, изрази своя скептицизъм, че олимпийското примирие може да доведе до някакъв пробив във френската политика, тъй като не се очертава коалиция, която би могла да получи мнозинство в парламента. Вайсберг подчерта:
„Когато Олимпийските игри приключат, отново ще имаме левицата, която ще призове президента да приеме техния кандидат за министър-председател, и парализиран парламент, освен ако Макрон не успее да договори коалиция.“
Тази седмица панлевият алианс „Нов народен фронт“, който спечели най-много места на парламентарните избори това лято, най-накрая се съгласи да издигне малко известната парижка държавна служителка Люси Кастес за свой кандидат за министър-председател след седмици на пререкания.
Макрон, който има конституционното право да назначи следващия ръководител на правителството, категорично отхвърли предложението. По време на телевизионното си интервю тази седмица, което се състоя малко след оповестяването на нейния избор, той отхвърли всяка възможност Кастес да стане министър-председател преди приключването на Олимпийските игри. Макрон се аргументира, че левицата няма достатъчно мнозинство в парламента, за да управлява Франция, да провежда реформи и да приема бюджет. Той обясни:
„Вместо това френският президент призова Франция да научи парламентарната политика и изкуството на преговорите, което се практикува в други европейски страни, но неспособността му да направи крачка назад задушава напредъка.“
„Президентът трябва да покаже, че не разполага с решение. Той не е способен да покаже, че топката не е в неговото поле. Само като покаже, че е загубил, той ще спечели“, продължи той.
Сред центристите се надигат опасения, че ако се позволи на левицата да състави правителство, това ще даде твърде голямо влияние на заклетия враг на Макрон – Жан-Люк Меленшон, лидер на лявата партия „Непреклонна Франция“. Това би означавало също така да се предаде властта на политическа група, която обеща да унищожи едно от най-трудно постигнатите вътрешни постижения на Макрон – пенсионната реформа, и да въведе други скъпи политики, които ще увеличат и без това тревожно високия дълг на Франция и ще доведат до сблъсък с Брюксел по отношение на правилата за разходите.
„Непреклонна Франция“ има няколко указа, готови да взривят всичко, в рамките на 24 часа. Те са много добре организирани“, каза същият съюзник на Макрон, цитиран по-горе.
Категоричният отказ да се даде шанс на левицата да управлява Франция обаче може да подкопае дългосрочните усилия на Макрон да изгради широка коалиция от левицата до консерваторите. Вайсберг твърди:
„Ще бъде много трудно, умерената левица ще се окопае в земята. Някои социалисти биха работили с нас, но те са пленници на своето пан-ляво политическо споразумение.“
И заключва:
„Всички ще се вкопчат в петите си, изграждането, на каквато и да е коалиция ще бъде трудно.“
