Президентът Еманюел Макрон определи размириците във френско-тихоокеанската територия Нова Каледония като „безпрецедентно въстаническо движение“, което никой не е очаквал, предава „BBC“.
По време на обиколката си в полицейското управление в столицата Нумеа в четвъртък той заяви, че следващите дни и седмици ще бъдат трудни, но Париж ще „отиде докрай“, за да възстанови спокойствието. Шестима души, включително двама полицаи, бяха убити, а стотици други бяха ранени при безредици, грабежи и палежи, предизвикани от спорна изборна реформа.
Нова Каледония, група от острови между Австралия и Фиджи, е френска територия от XIX век насам. От известно време напрежението между централното правителство в Париж и коренното население канаки, което съставлява около 40 % от малкия архипелаг, е голямо.
Протестиращите канаки се опасяват, че нов закон, даващ право на глас на френските жители, които живеят там повече от 10 години, ще отслаби влиянието на коренното население. Въпреки това насилието, което започна на 13 май, е най-тежкото безредие, наблюдавано там от 80-те години на миналия век. Беше въведено извънредно положение, а президентът Макрон заяви, че изпратените от Франция сили от 3000 души ще останат – дори по време на летните олимпийски игри в Париж, ако се наложи.
Пристигайки в Нумеа след 24-часов полет от Париж, президентът Макрон заяви, че иска да възстанови мира, спокойствието и сигурността „възможно най-бързо“.
„Това е абсолютният приоритет“, категоричен бе френският лидер.
Той отдаде почит на жертвите на размириците и се срещна с местни политически и бизнес лидери. В срещата на върха участваха сепаратистки лидери, които предварително заявиха, че се надяват тя да „вдъхне нов живот“ на дискусиите с Франция. Пред тях Макрон призна, че най-деликатният разговор, който трябва да се проведе, е този за политиката – и за бъдещето на Нова Каледония, съобщава австралийският кореспондент на медията Кати Уотсън, като добавя, че ще има огромна работа в ръцете си.
От началото на насилието на 13 май полицията е задържала 269 души, а в момента Нова Каледония е в извънредно положение. Макрон обаче намекна, че извънредното положение може да бъде отменено през следващите дни, като заяви:
„Лично аз смятам, че извънредното положение не трябва да се удължава.“
Нова Каледония е с население от около 300 000 души, включително 112 000 души от местното население канаки. По силата на Споразумението от Нумеа от 1998 г. Франция се съгласи да предостави на територията по-голяма политическа автономия и да ограничи гласуването в изборите за провинции и събрания до тези, които са били жители тогава. Оттогава над 40 000 френски граждани са се преместили в Нова Каледония.
Миналата седмица Националното събрание в Париж предложи да се предостави право на глас на френските граждани, които са живели на територията в продължение на 10 години. Тъй като това изисква промяна в конституцията, мярката се сблъсква с допълнителни пречки.
Споразумението от Нумеа позволява провеждането на три референдума за бъдещето на страната. Независимостта беше отхвърлена във всички случаи. Първите два референдума показаха малко мнозинство за оставане в състава на Франция. Третият, през декември 2021 г., беше бойкотиран от партиите, подкрепящи независимостта, тъй като се проведе по време на пандемията от COVID.
ЕК призова България да изпълни задълженията си за енергийно ефективните сгради
