Промените в Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), с които общинските съвети бяха задължени да одобрят конкретни разходи за малките кметства възмутиха кметове на малки населени места, пише в. „Сега“.
През ноември те готвеха протест с искане бюджетите за селищата им да бъдат гарантирани, а не да зависят от общинските съвети – протестът не се състоя след обещания от страна на премиера Борисов. В четвъртък кметовете се събраха на съвещание във Видин, където отново се чудеха какво да направят, за да им обърне централната власт внимание.
Поправките в закона обаче едва ли ще бъдат приети от парламента, тъй като срещу тях има силно лоби – на общинските кметове. “Действието е типично в стила на Борисов. И в сега действащите законови нормативи съществува възможност за делегиране на бюджети на селата, като това е в правомощията на общинските съвети. Те не го правят. Писането на законови поправки е чиста демагогия”, сподели пред “Сега” кмет на малко населено място.
Селските кметове имат и още едно искане – пряк избор на кмет да се осъществява в селища с над 100 души население, а не както ГЕРБ прие през 2016 г. – с 350. Тази тема обаче въобще не се обсъжда сред управляващите. Не бе засегната и при дебатите покрай Изборния кодекс през последните седмици.
Законопроектът засяга над 5 000 села и малки градове, в които над 3 200 кметове са пряко избрани. В момента тези кметове нямат собствени бюджети и зависят от волята на кмета на общината. По тази причина стотици села и някои малки градове в България ежегодно остават без никакви пари, а кметовете са принудени от собствения си джоб да плащат за рязане на храсти или запълване на дупки например.
Одобрените от правителството поправки обаче на практика не решават проблема. Това става ясно от становищата на Националното сдружение на кметовете на кметства в Република България (НСККРБ) и на Националното сдружение на общините в България (НСОРБ), публикувани в портала за обществено обсъждане.
НСОРБ, в което превес имат кметовете от ГЕРБ, не подкрепя законопроекта на правителството. Според сдружението се предлага еднотипен подход за всички населени места в общината, без да се отчитат спецификите, което е неуместно.
Причината е, че в една община има големи и малки села и дори градове. По тази причина сега по-големи населени места в рамките на общината могат да бъдат определени като второстепенни разпоредители с бюджетни средства на основание Закона за публичните финанси или чрез системата на делегирани бюджети. Ако се приложи унифицирания подход, предложен от финансовото министерство, това ще доведе до „раздробяване и на без това ограниченият общински ресурс“, посочват от НСОРБ.
Според сдружението вместо законови промени по-добре е да се обмисли система от стимули за прилагане на тези практики, като това стане в диалог между кмета на общината и кметовете на по-малките населени места в нея, както и с указания от страна на финансовото министерство.
