„Пълната несъстоятелност на антикризисния пакет на властта напомня на вица – влизаш в магазина с 50 лева, усещат се като 20 лева. И тук обявяваш 2 милиарда лева, усещат се от хората като 0.“
Това коментира лидерът на „Изправи се България“ Мая Манолова по време на дискусията „Инфлация насред бедност и неравенства; сега накъде?“, организирана от е-платформата „Политизирай това“. Това е четвъртото подобно събитие, при което се събират социално ангажирани личности и хора с кауза, които взеха отношение към предложения антикризисен пакет на властта. В срещата участваха още народният представител Крум Зарков, финансистът Георги Кадиев, енергийният експерт Еленко Божков, финансистът Константин Проданов, банкерът Пламен Пъчев, енергийният експерт Явор Куюмджиев и Димитрина Русева от „Системата ни убива“.
Манолова описа как ще се отразят мерките на властта на едно 4-членно домакинство от двама родители, дете и пенсионер. По думите ѝ ефектите ще са общо 20 лева месечно. По толкова ще получат и хората в скъпите джипове с едно зареждане на колата си.
Лидерът на „Изправи се България“ посочи, че от 4-членното домакинство родителите, които са на минимална заплата няма да получат увеличение, нито ще има необлагаем минимум. Пенсията на пенсионера ще се повиши минимално – с едва 9 лева на фона на дохода му в края на миналата година. За потреблението им ще има намаление на ДДС-то на хляба, но не и на останалите хранителни стоки. Предлагат намаление на ДДС-то за парното до 9%, докато топлофикациите искат 100% увеличение на цената.
Няма подкрепа за домакинствата за цената на тока и водата, които също се увеличават, а цената на водата вече се повишава от КЕВР за областите на страната. Според Манолова мярката за плащане на 0,25 стотинки за литър гориво без таван ще е подкрепа основно за хората с високи доходи, чието гориво ще се плаща през данъците от най-уязвимите хора у нас. Намалението на лихвата за забава също няма да се отрази масово на домакинствата, защото не се отнася до кредитите, ипотеките или лизингите.
В обобщение лидерът на „Изправи се България“ заяви, че мерките са „нищо, но от сърце“ и инфлацията у нас е чисто българска, защото средната в Европа е 7%, а у нас официалните данни на Националната статистика са за 14,4% повишение на цените.
Според Кадиев властта печели от високата инфлация с повече приходи в бюджета. Проданов подкрепи тезата, че мерките неадекватни и даде пример как намаляването на ДДС-то на хляба се изяжда напълно като ефект от ръста на данъка за бирата и виното. По думите му може би мерките са по-добри от нищо, но не могат да бъдат аплодирани само защото има някакво движение, а не са в мозъчна смърт.
Крум Зарков сподели мнението си, че мерките няма да намалят инфлацията, а целят да понижат шока от галопиращите цени. Според него може да се направи повече само, ако има мнозинство, което да се бори срещу неравенствата. А такова мнозинство в парламента в момента нямало. По думите му българската икономика създава много дълбоки неравенства и решението е държавата да се построи на коренно различен принцип.
Явор Куюмджиев също се присъедини към критиките срещу антикризисния пакет като определи мерките в него като „нетаргетирани“ и според него България продължава да е майка за едрия бизнес и мащеха за гражданите си.
Димитрина Русева от „Системата ни убива“ заяви, че мерките не подкрепят най-уязвимите и хората с увреждания. Тя даде примери с липсата на такива за децата сираци или тези, отглеждани при свои роднини, или неувеличението на минималната работна заплата при висока инфлация.
Еленко Божков определи ситуацията в енергетиката като царяща „експертна нищета“. По думите му същото се отнася и за КЕВР. Той съобщи, че „Марица Изток 3“ е продадена за 2,2 млрд. евро, което е много висока цена и КЕВР ще трябва да се произнесе по сделката. По думите му да се дадат такива средства сега е сигнал, че договорът на ТЕЦ-а с държавата няма да се прекрати дори въпреки указанията на ЕС и вероятно ще продължи и след изтичането му през 2027 г. От друга страна е сигнал, че цената на енергията няма да пада и енергия под 400 лв./МВтч няма да има. Същевременно с това е знак, че няма да се спре въгледобивната енергия у нас до 2026 г., както настояват някои, заключва той.
