Научните инфраструктури и отворената наука бяха обект на дискусия от българския еврокомисар Мария Габриел и министрите на науката на страните членки на Европейския съюз, която се проведе в Стокхолм.
„Научните инфраструктури са ключови за изграждането на умения в науката и иновациите, привличането на таланти от цял свят и отличните постижения. Амбицията ни е да насърчим свободното движение на знания и подобрим достъпа до научните инфраструктури на европейско и национално ниво. За да постигнем тези цели са важни инвестициите, критериите за оценяване на качеството на научноизследователската дейност и подкрепата на държавите членки“, коментира Габриел.
Българският еврокомисар сподели, че 13.5 милиарда евро ще бъдат инвестирани по програма на „Хоризонт Европа“ за 2023-2024 г., а 600 милиона евро са инвестициите в петте мисии по „Хоризонт Европа“ – ключов елемент на стратегическия план на програмата за 2025-2027 г.
Мария Габриел постави акцент и върху приноса на Европейския облак за отворена наука, който позволява на милиони изследователи да съхраняват, управляват, анализират и използват повторно огромни количества данни за научни изследвания и иновации.
„Водещ при обмена на научни данни е принципа “достъпни колкото е възможно, недостъпни колкото е необходимо”. Достъпът до резултатите от научни изследвания, повторното използване на данните и факторът публично финансиране са предизвикателства, които могат да бъдат превърнати във възможности – за сътрудничество в науката, иновациите и образованието, и за решения, свързани със зеления и цифровия преход.”
Това посочи още българският еврокомисат. Мария Габриел наблегна и на провеждането на най-мащабната публична консултация за постигнатото и бъдещето на рамковите програми на ЕС за наука и иновации.
