Журналистът Мария Спирова коментира във Facebook решението на Централната избирателна комисия /ЦИК/ за записване само на общ резултат от хартиеното и машинното гласуване в изборния протокол. Тя разпространи следната публикация:
„За Централната избирателна комисия съм говорила много през годините и никога с особена любов.
В най-добрия случай институцията е обречена на вечна кома поради партийния квотен принцип, на който се излъчват членовете й, без оглед на техния опит или кадърност. В най-лошия – този, който наблюдаваме в момента – квотният принцип превръща ЦИК във враждебна на изборната демокрация група с огромна власт.
С изключение на Цветозар Томов, останал там като последния самурай, в ЦИК експерти по изборно дело няма.
Има само безскрупулни саботьори и хора, продаващи съвестта си на парче. Тези хора не се интересуват от демокрацията като ценност и ефективността на изборните механизми.
Не ги интересуват законодателството, логистиката, прозрачността и логиката на преброяването, човешкият фактор, нормалността, здравият разум…
Действат единствено с оглед интересите на излъчилите ги партии, и вече дори не ги е грижа колко е очевидно е това и доколко инфантилни стратегии за блокаж и хаос се налага да прибягват публично.
Вчера тези членове на ЦИК преминаха поредната червена линия, която не бива да ни оставя безразлични.
Струва си да знаем позицията на Цветозар Томов в пълнота:
„От началото на мандата си в ЦИК (май 2021 г.) реших да не изразявам личното си мнение във Фейсбук, тъй като бях говорител на комисията и всичко, което кажа публично, би могло да се тълкува като становище на ЦИК. Вчера се отказах от тази роля заради едно решение на ЦИК, което не виждам как мога да защитя публично.
Да напомня: ЦИК реши секционните протоколи, които отчитат официалните резултати от гласуването, да съдържат само обобщени данни за двата вида гласуване – машинно и хартиено, без да отчитат поотделно машинния и хартиения вот.
Нека обясня тук защо реагирам толкова остро срещу това решение: защото според мен то е абсурдно, опасно и цинично.
Защо абсурдно? Единственият сериозен аргумент, който издигнаха колегите, гласували за това решение, беше, че така се облекчава секционния протокол и респективно – работата на СИК-овете. Само че мъничките разписки от машинното гласуване (които по закон вече трябва да наричаме бюлетини, но и албатроси да ги наречем по закон, те ще си останат мънички разписки) няма как да се броят смесено с огромните хартиени бюлетини. Ще се броят поотделно. Следователно с това решение ЦИК просто забранява на СИК-овете да впишат резултат, който са получили и чието вписване не изисква никакъв допълнителен труд. А това е абсурдно, защото няма как да се съчетае с претенцията (и задължението) ЦИК да осигурява прозрачност на изборния процес.
Защо опасно? Защото се ликвидира възможността за сравнение с данните от машинния протокол. Това означава, че почти всички случаи на грешки или измами няма да могат да бъдат дори забелязани чрез сравнение на данните, тъй като няма да има съпоставими масиви данни.
Не можете да сравнявате отчетения от машините резултат с ръчното преброяване и на хартиеното, и на машинното гласуване, взети заедно. В този смисъл това решение е манна небесна за изборните мошеници – то е като да отключиш вратата на жилището си, за да не създаваш проблеми на евентуални крадци да разбиват ключалки.
А защо цинично? Ами защото го наложиха същите хора, които преди няколко месеца настояваха именно за сравняване на машинните протоколи с контролните разписки от машинното гласуване – нещо, което ЦИК направи във всички секции на предишните избори. Подобно преобръщане според мен е цинично.
В заключение – ЦИК за пръв път приема решение, което фактически засекретява данните от машинното гласуване. Надявам се да е и за последен.“
***
Нека надеждата на Цветозар Томов не бъде напразна. Има начин това безобразие да е последното за този възмутителен състав на ЦИК.
Начинът сме ние.
При висока избирателна активност, която разбива численото мнозинство на Хартиената коалиция в следващото Народно събрание, съставът на ЦИК ще трябва да се смени, за да съвпада с новото съотношение на парламентарно представените партии.
Важно е да помним, че в актуалната си версия ЦИК е толкова добра, колкото са членовете й. Членовете й са толкова добри, колкото са партиите, които ги излъчват.
Знаем отлично кои са партиите, които не спряха да разпарят и кърпят Избирателния кодекс, за да се циментират на власт и да си осигурят възможно най-широко поле за безнаказани изборни манипулации.
Знаем кои партии превърнаха машините в прости принтери и се бориха със зъби и нокти да ограничат вота от чужбина, когато установиха, че не могат да го контролират. В момента същите партии синхронизирано се опитват да продължат офанзивата си срещу честните избори в България чрез „операторите“ си в ЦИК. Докато не доживеем реформата на тази институция, трябва непримиримо да я държим в шах с бюлетина в ръка.
Как ли?
Вече болезнено добре познаваме партиите, които се стремят да ни разочароват от самата идея за участие в демократичния процес. Именно с тази цел набезите на ЦИК върху здравия разум са толкова демонстративно нагли сега – те целят да ни откажат от самата идея, че гласуването променя нещо.
Колкото повече български граждани си кажат „Няма смисъл да гласувам, без друго всичко вече е сготвено и предрешено“, толкова по-успешна ще бъде стратегията, срещу която Цветозар Томов ясно и аргументирано протестира.
Именно това масово демотивиране би довело до предрешени резултати, определени само от купения вот и твърдите ядра на Хартиената коалиция. Дали ще го допуснем зависи изцяло от нас – свободните да решат какво да правят на 2 април 2023.
Дори глинена плочка с клинопис да трябва да изгравирам, пак ще гласувам, по дяволите. Направете го и вие.“