Текстът е препечатан от „Свободна Европа“. Свободна Европа е службата за България на Radio Free Europe/Radio Liberty (RFE/RL). От 1950 г. до 2004 г. излъчва предавания на български език. От началото на 2019 г. Свободна Европа е възстановена като дигитална платформа за предоставяне на мултимедийно съдържание на български език.
Борис Митов е съдебно-криминален репортер от над 10 години. Следил е работата на службите за сигурност и съдебната система в различни медии, сред които Българската телеграфна агенция, вестник „Сега“ и сайта „Медиапул“.
Много хора мечтаят да се занимават професионално с хобитата си от ученическите години, но в повечето случаи реалността не го позволява. Марио Мишев и Иван Кънчев обаче успяват. Двамата са съученици от Френската гимназия в София и още в 12 клас интересът им към миналото ги подтиква да създадат сдружението „Българска история“.
Първоначалната идея през 2012 г. е чрез едноименната си страница във Фейсбук да споделят интересна информация със съучениците си. Година по-късно двамата вече организират срещи с ученици в цялата страна с цел да разпалят интереса им към по-неизвестните моменти от историята на България. За целта създават и поддържат и сайт на сдружението.
През 2015 г. идеята им по естествен път достига и до едноименно издателство, чиято основна цел към днешна дата е да преиздава отдавна изчерпани и забравени заглавия, както и такива, които по идеологически причини са били забранявани в миналото. Преди два дни издателство „Българска история“ спечели наградата „Златен лъв“ за 2020 г. на Асоциация „Българска книга“ в категорията за издателски проект с най-голяма обществена значимост.
Призът е присъден заради приноса на издателството към съхраняването на паметта за ключов за България исторически период – между двете световни войни. С наградата са отличени изданията „Спомени – Димитър Пешев“, „Бурни времена“, „Септемврийски дни“, „Тристахилядна София и аз между двете войни“, „Жертвено поколение. Спомените на една концлагеристка“.
Докато разказват за работата си, Марио и Иван не крият гордостта си от отпечатването на подобни книги. Не само заради факта, „че се вдъхва нов живот на издания, някои от които досега навсякъде са изчерпани, но и заради удовлетворението на наследниците на авторите, много от които са приели за лична кауза да съхранят спомена“.
Ентусиазъм и младост
Макар че нито един от двамата няма историческо образование, именно отношението им към историята определя живота им досега. Марио Мишев завръшва политология, а Иван Кънчев – международни отношения в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
„Общо взето цялото ни следване мина под знака на „Българска история“, разказва Иван пред Свободна Европа, добавяйки, че през първите 3-4 години от сдружението то се занимава с обиколки по училища и изработване на анимации и игри. Досега двамата са изнесли над 300 урока в повече от 100 населени места в България, а страницата им във Фейсбук има над 380 000 последователи.
„Ние бяхме основано на ентусиазъм и младост сдружение (…), но по едно време вече пораснахме, завършихме университет и трябваше да започнем да се ориентираме професионално. Така изживяхме тази мечта, която може би много хора имат – да работиш това, което обичаш и което ти е било хоби“, допълва Марио.
Още в началото на издателската си дейност си поставят за цел всяка книга да е посветена на българската история или свързаните с нея фолклор, бит и култура.
„В крайна сметка се оказа една добра идея, тъй като книгите са изключително интересни – помагат ти всекидневно да учиш и израстваш. Освен това темата е благодатна за това винаги да изскачат нови неща, които не са проучвани или не са издавани по идеологически причини“, казва още Мишев.
„Българска история“ се старае да преиздава книги, които са били популярни преди 9 септември, но след това са забранени от комунистическия режим. В портфолиото си издателството има и заглавия, които никога не са били преиздавани. Марио ги определя като „находки“.
Историята и идеологията
На въпроса как разделят историята от идеологията при подбора на книги Иван отговаря, че двамата вярват, че „историята трябва да бъде предавана по начина, по който се е случила“, макар това винаги да е трудно, а понякога и невъзможно.
„Не позволяваме личното ни мнение по някои въпроси да взима превес над обективните факти и историческата истина. Зад цялото това нещо стои екип от сериозно подготвени хора, които имат не само знанията, но и разсъждават по същия начин“, продължава Кънчев.
Кои са изданията, с които най-много се гордеят? Без да се замисля, Марио посочва книгата „Българските конституции“, която излезе на пазара през октомври. Той не крие, че идеята за отпечатването ѝ е дошла като контрапункт на заиграването с тази тема от страна на управляващите.
„Идеята дойде в една лятна сутрин, когато министър-председателят на България се събуди с намерението да имаме нова конституция. Тогава ни хрумна, че щом си позволява просто така да предложи подобно нещо, значи не е достатъчно подготвен да осъзнае колко важна е тази тема. А ако премиерът не е достатъчно подготвен, най-вероятно и много други хора не са.“
„Българските конституции“ е първото подобно издание, което освен всички основни закони на страната, анализи и техните изменения, съдържа и стенограми от парламентарните заседания, на които са приети. „Можем да видим как управляващи и опозиция са стигали до някакъв консенсус, защото такъв е имало и доста често той е бил градивен и полезен“, добавя Мишев.
Когато книгата излиза на пазара, конституционните промени вече не са особено актуални, но това според него не отнема от значимостта му, защото „някой ден конституцията пак ще бъде използвана по този начин за извличане на политически дивиденти и хората пак могат да бъдат подлъгани, ако не познават сериозността на темата“.
Най-трудните проекти
Като най-трудни за изпълнение Марио определя проектите за настолни игри. Досега „Българска история“ има няколко пуснати в продажба: „Хайдути“, „Битката за Балканите“, „Цар на историята“ и детската „Юначе“. По думите на Марио подготовката за всяка от тях е отнела по около година.
На въпрос дали досега са срещали трудности да получат правата за издаване на някоя книга, Иван казва, че най-често работят с наследници на авторите и получават пълно съдействие от тях.
„Естествено, те получават всичко, което им е дължимо по закон, но изпитват и онзи личен момент, в който произведението отново достига до широка аудитория. „Жертвено поколение“ е такава книга. „Балканският лъв“ на Владимир Черноземски, който все още е жив, но живее в Америка от 60-те години и тук неговият племенник ни съдейства – също е едно такова произведение.“
В края на разговора двамата споделят, че макар основната идея на издателството им е да възпитава любов към историята и да дава знания, а не да поляризира мнения, обикновено техните публикации в социалните мрежи и книги водят до второто. Марио намира обяснение в динамичната история на България: „От смяната на режим с режим и от управление на управление едни или други обществени групи са страдали и техните наследници днес имат затвърдено мнение, което трудно може да бъде променено.“
Иван се сеща и за пример за това как понякога фактите дразнят хората с отдавна формирано мнение. Във видео рубриката им „Средновековна сила“ решават да покажат реалната численост на българската войска, участвала в някои от битките. Това обаче провокира много възмутени коментари и въпроси „защо принизяваме българската армия“.
„Има моменти в българската история, в които постиженията на страната са впечатляващи като цяло на европейската карта и не е нужно допълнително да ги украсяваме“, обобщава Кънчев.
Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.
